Княжевски манастир
Княжевски манастир | |
![]() | |
Вид на храма | православен манастир |
---|---|
Страна | ![]() |
Населено място | София |
Вероизповедание | Българска православна старостилна църква |
Състояние | действащ |
Княжевският манастир „Покров на Пресвета Богородица“ е действащ девически манастир на Българската православна старостилна църква.[1][2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Девическият манастир „Покров на Пресвета Богородица“ в Княжево, София е основан в края на 50-те години на ХХ век от руския архиепископ Серафим Соболев канонизиран през 2016 като Свети Серафим Софийски Чудотворец.[4] Храмовият празник на манастира, на стария парклис в Покровския корпус е на 14 октомври всяка година и съвпада със сбора на Владайския манастир, който се намира в близост. Другият престолен празник е на 31 октомври, по стар стил това е денят на свети Лука, на когото е посветен стария храм в долната част на манастира. Третият събор е на 26 февруари, денят на свети Серафим, който съвпада по нов и стар стил и на него е посветен средният храм, който е отворен всяка неделя и на големите Господски и Богородични празници (неподвижните от тях по стар стил), когато манастирът приема поклонници между 11 и 16 часа. Тази малка църква има луковичен тип купол, както и голямата и се намира над нея, над пътеката към горното гробище, откъдето се влиза и в трапезарията за миряни. На горното гробище има малък параклис-проскинитарий. Най-горният храм е вграден в стария Покровски корпус. Стопанската част е от изток, жилищната от запад, работилниците са от двете страни, а килиите на духовенството са от север.
В манастира снимането и нощувките не са разрешени. Библиотеката и архива на манастира са от мащабите на частна сбирка и не са отворени за външни читатели, но са достъпни за работа на изследователите професионално ангажирани с проучването на историята на обителта.
Един от културните приноси на обителта е създадената през десетилетия упорит труд и молитви иконописна школа, [5] чиито представители са: Николай Шелехов, Магдалина Начева[6][7] и други.
Първата игуменка на манастира Серафима Ливен е от руски емигрантски произход, както част от първоначално постъпилите сестри, сред които е и Касиния Везенкова. Втората настоятелка от 2012 година е Серафима Димитрова, която е от българско потекло, какъвто е и преобладаващият състав на сестричеството още от второто поколение монахини и до днес, въпреки че в обителта се предпочита носенето на апостолник, както в руските и гръцки манастири, а не на забрадка в комбинация с камилавката, като в българските. Духовниците на манастира отначало също са със смесен произход, а от следващото поколение в манастира служат български духовни старци и известни богослови: Пантелеймон Старицки, Серафим Алексиев, Сергий Язаджиев и други.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Баева, Вихра Конструиране на святост: почитта към архиепископ Серафим Соболев в Руската църква в София. В: Георгиева, Албена (съст.). Свети места в Софийско. Култове, разкази, образи. С., БАН, 2013, с. 102 – 117.
- Василчина, В., Д. Грозданов, Д. Дилова, С. Стефанов, Ч. Попов. 120 години българско изкуство – приложно, декоративно, монументално. С., СБХ, 2014.
- Говорухин, В. Руската църква „Св. Николай Чудотворец“ в София. С., Любомъдрие, 1995.
- Гълъбова, Лиана. Николай Шелехов (1912 – 1981) – светило на православната иконопис на Балканите. В: Балканистичен форум, 2/2017, 236 – 252; Съвременен богословски прочит на руското иконописно наследство у нас през ХХ в. – Мисъл, слово, текст. Т. 4, 2017, П., УИ, 199 – 213.
- Николова, Росица. Девическият манастир „Покров на Св. Богородица“ в кв. Княжево, София, като религиозен и културен център. – В: Назърска, Ж., съст., Студентски дигитален архив по религиозно културно-историческо наследство. Т. 2, 2013, София, За буквите – О писменехь, с. 124 – 178.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Росица Николова. Опазване, съхраняване и социализация на православното културно-историческо наследство в България от Българската православна старостилна църква. – В: Назърска, Ж., С. Шапкалова (съст.) Хармония в различията. София, За буквите – О писменехъ, 2016, с. 122 – 134.
- ↑ Росица Николова. Катедралният храм на БСПЦ „Успение на Пресвета Богородица“ в кв. Бъкстон в София като религиозен и културен център – В: Назърска, Ж., С. Шапкалова (съст.). Студентски дигитален архив по религиозно културно-историческо наследство. Т. 4, 2015, София, За буквите-О писменехь, с. 62 – 94.
- ↑ Триадицки, Ф., еп., Димитрова, С., иг., Тодоров, К., ч., Кацарова, Е., м. Двадесет години открито служение на Българската православна старостилна църква. Юбилейно издание. София, Православно издателство Свети апостол и евангелист Лука, 2013.
- ↑ Росица Николова. Девическият манастир „Покров на Св. Богородица“ в кв. Княжево, София, като религиозен и културен център. – В: Назърска, Ж., съст., Студентски дигитален архив по религиозно културно-историческо наследство. Т. 2, 2013, София, За буквите – О писменехь, с. 124 – 178.
- ↑ Любенова, А., Б. Петкова. 2013. Некоторые аспекты влияния русской традиции на современную болгарскую иконографию. В: Громыко, Алексей, Елена Ананьева (ред.). Выстраивая добрососедство. Россия на простраствах Европы. АЕИ, ИЕРАН. М., Весь мир. 2013. 132 – 139
- ↑ Димитрова, С., 2012. В памет на инокиня Магдалина (Начева) (по случай 10 години от нейната кончина). Православно слово, 1 – 4/2012, 75 – 80
- ↑ Малин Димов