Серафим Алексиев
| Серафим Алексиев | |
| български духовник | |
| Роден |
25 февруари 1912 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | православие |
| Учил в | Богословски факултет на СУ |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
Серафим Алексиев е висш български православен духовник, архимандрит, и църковен писател.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1912 г. в Горно Броди, Сярско, със светското име Стоян Георгиев Алексиев. Учи в Софийската духовна семинария и в Старокатолическия богословски факултет в Берн, Швейцария. Преподава в продължение на десетилетия в Пловдивската и Софийската Духовна семинария, а от 1960 до 1969 г. - и в Духовната академия „Свети Климент Охридски“ в София, където е доцент в катедрата по догматическо богословие. През 1940 г. приема монашество, а три години по-късно е ръкоположен за йеромонах. През 1947 г. е въведен в архимандритски сан и поема ръководството на културно-просветния отдел при Светия Синод в София.
Поради несъгласие с календарната промяна и с членуването на Българската православна църква в Световния съвет на църквите (ССЦ), през 1969 г. архимандирт Серафим преустановява преподавателската си дейност и се оттегля в манастира „Покров на Пресвета Богородица“ в Княжево край София. В него той остава до края на живота си, като продължава пастирската си дейност и създава още много трудове.
На 26 януари 1993 година архимандрит Серафим умира в София.[1][2]
Автор на книги за православни светци.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- „Прозрения“, Русе, 1940 година
- Серафим Алексиев - „Стихотворения“, публикувани в сп. „Зов“, книга 4 и 5 - година 12 и книга 2 - година 14, София, 1942 година
- „Песни за живота и смъртта“, Русе, 1943 година
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Архимандрит Серафим (Алексиев) // Pravoslavieto.com. Посетен на 3 март 2013 г.
- ↑ Почина в Господа архимандрит Серафим // Българска православна църква - Българска патриаршия. Посетен на 3 март 2013 г.[неработеща препратка]
|
