Клисура (община Демир Капия)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Клисура.
Клисура Клисура | |
— село — | |
Църква „Свети Талалей“ | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Вардарски |
Община | Демир Капия |
Географска област | Демир Капия |
Надм. височина | 352 m |
Население | 3 души (2002 г.) |
Пощенски код | 1442 |
Клисура в Общомедия |
Клисура (на македонска литературна норма: Клисура) е село в Северна Македония, в община Демир Капия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Демир Капията югоизточно от самия град Демир Капия.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Клисура е изцяло българско селце в Тиквешка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Клисура или Турлукъ има 360 жители всички българи християни.[1]
На 24 август 1903 година, по време на Илинденско-Преображенското въстание, обединените чети на Аргир Манасиев и Сава Михайлов водят тежък бой в местността Яворница при Клисура, в който загиват 7 четници.[2][3]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Клисура има 480 българи екзархисти и работи българско училище.[4]
При избухването на Балканската война 2 души от Клисура са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
В селото има два православни храма: „Свети Никола“ от XIX век[6] и „Свети Талалей“, които са под юрисдикцията на архиерейско наместничество Кавадарци в рамките на Повардарската епархия на МПЦ.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Починали в Клисура
- Милан Барджиев (? – 1903), български революционер от Гевгели, четник на ВМОРО, убит в боя при Клисурска Яворница на 24 август 1903 година[7]
- Митко Савов Йосифов (? – 1903), български революционер от Мачуково, четник на ВМОРО, убит в боя при Клисурска Яворница на 24 август 1903 година[2]
- Панде Маркудов (? – 1903), български революционер от Мачуково, четник на ВМОРО, убит в боя при Клисурска Яворница на 24 август 1903 година[2]
- Петър Яриджиев, български революционер от Баялци, деец на ВМОРО, убит в боя при Клисурска Яворница[8]
- Тошо Иванов Гачев, български революционер от Враца, фелдфебел от Българската армия, деец на ВМОРО, убит в боя при Клисурска Яворница[3]
- Христо Дельов Митренцев (? – 1903), български революционер от Гевгели, четник на ВМОРО, убит в боя при Клисурска Яворница на 24 август 1903[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 155.
- ↑ а б в Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 132.
- ↑ а б Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 348.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 851.
- ↑ Демиркаписка парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 19 февруари 2014 г.
- ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 349.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 136.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 130.
|