Клиновъц

Клиновъц
Клиновац/Klinovac
	Клиновъц Клиновац/Klinovac
— Село —
	Клиновъц
Страна	Сърбия
Окръг	Пчински
Община	Буяновац
Надм. височина	466 m
Население	268 души (2002)

Клиновъц^[1]^[2] или Клиновац (на сръбски: Клиновац или Klinovac) е село в община Буяновац, Пчински окръг, Сърбия.

История

В края на XIX век Клиновац е село в Прешевска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Николай“ е от 1833 година.^[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Клиновац е населявано от 845 жители българи християни.^[4] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Клиновац има 130 сръбски патриаршистки къщи.^[5]

По време на Първата световна война Клиново е във военновременните граници на Царство България. Център е на община в Бояновска околия на Кумановски окръг и има 875души.^[6]

Преброявания

1948 – 900
1953 – 911
1961 – 866
1971 – 784
1981 – 667
1991 – 604
2002 – 539

Етнически състав

(2002)

527 (97,77%) – сърби
1 (0,18) – македонци
1 (0,18) – албанци
10 (1,85%) – непознато

Личности

Архимандрит Данаил - български духовник и обществен деец.^[1]
Владимир Протич (1843-1915) - сръбски духовник и обществен деец

Бележки

↑ ^а ^б Иширков, Анастас. Западните краища на българската земя. Бележки и материали. С 11 карти. София, 1915, с. СХХІІІ.
↑ Чилингиров, Стилиян. Поморавия по сръбски свидетелства. Исторически издирвания с една карта, София 1942, с. 151
↑ Храм св. оца Николаја // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.^{[неработеща препратка]}
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 219.
↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Държавна печатница, София 1917, с. 28.

Тази статия, свързана със Сърбия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[Иширков-1] а ^б Иширков, Анастас. Западните краища на българската земя. Бележки и материали. С 11 карти. София, 1915, с. СХХІІІ.

[2] Чилингиров, Стилиян. Поморавия по сръбски свидетелства. Исторически издирвания с една карта, София 1942, с. 151

[Епархија_Врањска-3] Храм св. оца Николаја // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.^{[неработеща препратка]}

[4] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 219.

[5] Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.

[6] Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Държавна печатница, София 1917, с. 28.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]