Жбевац
Жбевац Жбевац/Žbevac | |
— Село — | |
Страна | Сърбия |
---|---|
Окръг | Пчински |
Община | Буяновац |
Надм. височина | 435 m |
Население | 804 души (2002) |
Телефонен код | (+381) 17 |
МПС код | BU |
Жбевац (на сръбски: Жбевац или Žbevac) е село в Югоизточна Сърбия, Пчински окръг, община Буяновац.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Жбевац е село в Прешевска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Жибевацъ (Зибевче) е населявано от 1000 жители българи християни.[1] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Жбевац има 130 сръбски патриаршистки къщи.[2]
Църквата „Света Троица“ е посторена в 1916 година.[3]
По време на българското управление в Поморавието в годините на Втората световна война, Петър М. Иванов от Торос е български кмет на Жбевац от 22 септември 1941 година до 7 декември 1943 година. Пт 3 януари до 31 юли 1944 година кмет е Михаил Солунов от Прилеп.[4]
Според преброяването на населението от 2002 година селото има 804 жители, 796 сърби, 4 македонци, 1 друг и 4 непосочили.[5]
Преброявания
[редактиране | редактиране на кода]- 1948 година - 1306 души
- 1953 година - 1318 души
- 1961 година - 1261 души
- 1971 година - 1084 души
- 1981 година - 874 души
- 1991 година - 830 души
- 2002 година - 804 души
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 219.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Храм Свете Тројице // Епархија Врањска. Архивиран от оригинала на 2017-04-26. Посетен на 22 декември 2017.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Попис становништва, домаћинстава и станова у 2002, Национална или етничка припадност – Подаци по насељима. Београд. Републички завод за статистику. 2003, стр.196 - 197
|