Левосое
Левосое Левосоје/Levosoje | |
— Село — | |
Страна | Сърбия |
---|---|
Окръг | Пчински |
Община | Буяновац |
Надм. височина | 453 m |
Население | 840 души (2002) |
Левосое (на сръбски: Левосоје или Levosoje) е село в община Буяновац, Пчински окръг, Сърбия. Според преброяването от 2002 година селото има население от 840 жители. Според същото преброяване етническият състав на селото е 839 сърби и 1 македонец.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Левосое е село в Прешевска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от 1866 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 г. Лѣво село е населявано от 358 жители българи християни.[2] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Левосое има 60 сръбски патриаршистки къщи.[3]
По време на българското управление в Поморавието в годините на Втората световна война, Цачо Ганев Ганев от Угърчин е български кмет на Левосое от 15 септември 1941 година до 23 юли 1942 година. След това кметове са Ангел п. Тошков от Батак (23 юли 1942 - 26 февруари 1944) и Васил Н. Христов от Кубрат (18 април 1944 - 9 септември 1944).[4]
Население
[редактиране | редактиране на кода]- 1948 – 705 жители
- 1953 – 770 жители
- 1961 – 800 жители
- 1971 – 743 жители
- 1981 – 721 жители
- 1991 – 764 жители
- 2002 – 840 жители[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Храм св. пророка Илије // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 220.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Књига 9, Становништво, упоредни преглед броја становника 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991, 2002, подаци по насељима, Републички завод за статистику Архив на оригинала от 2015-02-03 в Wayback Machine., Београд, мај 2004, ISBN 86-84433-14-9
|