Каялийските скали

Каялийските скали
	Каялийските скали
	Каялийските скали
Местоположение
	Каялийските скали Местоположение в България Област Благоевград
Страна	България
Област	Област Благоевград
Археология
Вид	Скално светилище

Скалното светилище Каялийските скали се намира в землището на с. Ковачевица, община Гърмен, област Благоевград.

Радположено е на 1500 – 1600 m надморска височина в местността Каялиецо, на 16 km по асфалтов път североизточно от центъра на Ковачевица, на 4 km по черен път северно-североизточно от местността Беслет, водещ до подножието на светилището.^[1]

Откритие

Скалното светилище „Каялийските скали“ е регистрирано през 2006 г. при теренните обхождания в рамките на комплексната научна експедиция „Тракийски светилища от Западните Родопи, Пирин и Рила“ проведена между 2001 и 2007 г. Тя е организирана от ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, НАИМ при БАН – София и Регионален етнографски музей – Пловдив. В експедицията участват проф. Васил Марков, доц. Алексей Гоцев, Ангел Янков Михаил Ваклинов, докторанти и студенти от Студентския научноизследователски клуб за древни култури при специалност „Културология“ в Югозападния университет – Благоевград, както и студенти от НБУ – София. В последния етап в проучванията се включват и археоастрономите д-р Алексей Стоев – Държавна обсерватория „Юрий Гагарин“ – Стара Загора и д-р Пенка Мъглова – Институт за изследване на слънцето и земята при БАН.^[2]

Описание и особености

Скалното светилище „Каялийските скали“ разположено сред вековна гора от бял бор и смърч, площта на скалния феномен е 8 хектара и представляват уникален комплекс от огромни стърчащи скали и скални венци с височина до 70 m, резултат от сферично изветряне на гранита. Внушителните каменни пирамиди, оформени от ерозията сред къснопалеозойските гранити на Рило-Западнородопския батолит са образувани преди около 250 – 300 милиона години. Геотопът се намира в Рило-Западнородопския батолит (Западнородопски блок на Родопския масив). Северната част на района е изградена от среднозърнести биотитови гранити от втората наставка на Рило-Западнородопския батолит, принадлежащ на южнобългарските гранити (Късен палеозой).^[3]

Обектът представлява група от скални образувания, разделени на три дяла – източен, централен и южен; с добра видимост на запад към светилището на Кози камък и на юг към светилище разположено в местността Пальов кол. Откриват се следи от изсичания в по скалите както и безлични фрагменти от керамика. На обекта е регистрирана и скална арка и естествен дромос между две скали с дължина 25 m.

Археоастрономическите изследвания извършени от доц. Алексей Стоев и Пенка Мъглова установяват, че използваните в древността отвори на скални арки от територията на светилището Селанов бук е насочено към изгрева на Слънцето в деня на лятното слънцестоене. Това ги свързва със скалните арки от мегалитните светилища „Цареви порти“ и „Каялийски скали“ в Западните Родопи и скалната арка на импозантното мегалитно светилище край Царев връх в Южна Рила.^[4] Скалният феномен е със статут на природна забележителност от 1984.

Голямото съсредоточване на значими скални светилища в западното и югозападно подножие на връх Беслет, към които се числи и скалното светилище Каялийски скали, подкрепя първоначалната хипотеза на проф. Марков, доц. Гоцев и д-р Янков, че този топоним може да се свърже с етнонима на бесите, а върхът да се интерпретира като символ на космическата планина.^[5]

В западното и югозападно подножие на най-високия връх на хребета Дъбраш – Беслет, който може би съдържа в себе част от етнонима на бесите, са съсредоточени четири значими и проучвани от няколко научни експедиции скални светилища – Кара таш, Али алан, Селанов бук и Кози камък.^[6]^[7]^[8]

Вижте също

Източници

↑ ПРАИСТОРИЧЕСКО ТРАКИЙСКО СВЕTИЛИЩЕ ЛАНДШАФТЕН ПАРК „ГРАДИЩЕ“ село ДОЛНО ДРЯНОВО Община Гърмен - Каялийските скали
↑ Югозападен университет „Неофит Рилски“ УНИВЕРСИТЕТСКИ НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЦЕНТЪР ЗА ДРЕВНИ ЕВРОПЕЙСКИ И ИЗТОЧНОСРЕДИЗЕМНОМОРСКИ КУЛТУРИ - "Светилища „Селанов Бук“, „Кара Таш“, „Али Алан“, „Кози Камък“
↑ mgu.bg Геоложки феномени на България Каялийските скали с. Ковачевица, Благоевградска област; Автори: Венелин Желев, Здравко Илиев // Архивиран от оригинала на 2016-07-21. Посетен на 2015-05-29.
↑ struma.com Впечатляващи резултати от проучванията на тракийските светилища в Западните Родопи, публикация от 2 декември 2010
↑ Марков, В. Културно наследство и приемственост. Наследство от древноезическите свети места в българската народна култура. Благоевград: УИ Неофит Рилски" 2007
↑ Дерменджиев, Вълев, Калоянов, Шопов 1987/1988: Дерменджиев, В., Вълев, В., Калоянов, П., Шопов, Ст. Първична документация и интерпретиране на скалните вдълбавания в м. „Кози камък“, Западни Родопи.
↑ М. Тонкова, Ал. Гоцев. Археологически проучвания на тракий-ското светилище при с. Бабяк, Западни Родопи. – АОР през 2007. София, 2008, стр.148-149.
↑ Ал. Гоцев. "Проучване на тракийски култови центрове от I-во хилядолетие пр.н.е. в Западните Родопи (по археологически данни). – В: Сакрално пространство в древна Тракия", В. Марков, А. Гоцев, А. Янков (ред.), Благоевград: Университетско из-дателство „Неофит Рилски“, 2003, стр.7-46.

[1] ПРАИСТОРИЧЕСКО ТРАКИЙСКО СВЕTИЛИЩЕ ЛАНДШАФТЕН ПАРК „ГРАДИЩЕ“ село ДОЛНО ДРЯНОВО Община Гърмен - Каялийските скали

[2] Югозападен университет „Неофит Рилски“ УНИВЕРСИТЕТСКИ НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЦЕНТЪР ЗА ДРЕВНИ ЕВРОПЕЙСКИ И ИЗТОЧНОСРЕДИЗЕМНОМОРСКИ КУЛТУРИ - "Светилища „Селанов Бук“, „Кара Таш“, „Али Алан“, „Кози Камък“

[3] u.bg Геоложки феномени на България Каялийските скали с. Ковачевица, Благоевградска област; Автори: Венелин Желев, Здравко Илиев // Архивиран от оригинала на 2016-07-21. Посетен на 2015-05-29.

[4] struma.com Впечатляващи резултати от проучванията на тракийските светилища в Западните Родопи, публикация от 2 декември 2010

[5] Марков, В. Културно наследство и приемственост. Наследство от древноезическите свети места в българската народна култура. Благоевград: УИ Неофит Рилски" 2007

[6] Дерменджиев, Вълев, Калоянов, Шопов 1987/1988: Дерменджиев, В., Вълев, В., Калоянов, П., Шопов, Ст. Първична документация и интерпретиране на скалните вдълбавания в м. „Кози камък“, Западни Родопи.

[7] М. Тонкова, Ал. Гоцев. Археологически проучвания на тракий-ското светилище при с. Бабяк, Западни Родопи. – АОР през 2007. София, 2008, стр.148-149.

[8] Ал. Гоцев. "Проучване на тракийски култови центрове от I-во хилядолетие пр.н.е. в Западните Родопи (по археологически данни). – В: Сакрално пространство в древна Тракия", В. Марков, А. Гоцев, А. Янков (ред.), Благоевград: Университетско из-дателство „Неофит Рилски“, 2003, стр.7-46.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]