Каяджик
| Каяджик Κυριακή | |
| — село — | |
  Каяджик  Каяджик  Каяджик | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Софлу |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 80 m |
| Население | 163 души (2001) |
| Телефонен код | +30 25540 |
Каяджик (на гръцки: Κυριακή, Кириаки) е село в Западна Тракия, Гърция, в дем Софлу, област Източна Македония и Тракия. По данни от 2001 г. има 163 жители.
История
[редактиране | редактиране на кода]Преди Балканските войни село Каяджик е изцяло българско християнско село в района на Софлу. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Каяджик (Kayadjik) е посочено като село с 350 домакинства и 1500 жители българи.[1] В 1830 година то има 310 български къщи, в 1878 – 350, в 1912 – 230, а в 1920 – 150.[2] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[3] В демографската статистика на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че селото има 150 екзархийски български семейства и 30 семейства на българи-униати.[4]
През 80-те години на 19 век в селото функционира българско начално училище. През учебната 1886 – 1887 година в него се обучават 33 ученици.[5] През 1910 година със своите 111 ученика училището в с. Каяджик e второто по големина българско училище в Софлийско.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Каяджик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
През юли и август 1913 година селото е разграбвано неколкократно от турски войски и башибозук.[8]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Каяджик
Георги Георгиев (? – 1904), български революционер, деец на ВМОРО- Димитър Ангелов Попов (? – 1915), български военен деец, запасен поручик, загинал през Първата световна война[9]
- Димитър Хр. Ангелов, македоно-одрински опълченец, 18-годишен, 1 рота на 5 одринска дружина[10]
- Никола Атанасов Спиров (1908 – ?), председател на Тракийската организация (1944 – 1961)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Митринов, Г. За съдбата на един униятски храм (в с. Каяджик, Софлийско). – Будител, 2011, № 1, с. 37 – 44.
- Митринов, Г. Фасадният ктиторски надпис на източноправославната църква „Св. Димитър“ в с. Каяджик, Софлийско. – Български език, 2013, Приложение: 197 – 203.
- Попчев, Зл. Кръвта е топла. Шумен, 1999, 176 с.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Робиня в гората - народна песен от Каяджик
- Дервенчиче ле, китка златечна - народна песен от Каяджик
- Гледай ме, гледай, Тодоре - народна песен от Каяджик
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 56 – 57.
- ↑ Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 308
- ↑ Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
- ↑ Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.299.
- ↑ Статистика на българските училища в Турция, изготвена от Петър Драганов – Arhiva naţională a Republicii Moldova, fond Nr 1262, inv. Nr 1, U.p. 8, f. 8r
- ↑ Трифонов, Стайко. Антантата в Тракия 1919-1920 г., София 1989, с. 220, архив на оригинала от 30 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070930055503/http://www.promacedonia.org/st2/st_7, посетен на 20 юли 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 851.
- ↑ Милетич, Любомир, пос. съч., с. 162-168
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 276, л. 21
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 27.