Катедрала на Коронацията
| Катедрала на Коронацията Catedrala Încoronării | |
_-_Orthodox_Cathedral.jpg) | |
 Местоположение в Алба Юлия | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Румъния |
| Населено място | Алба Юлия |
| Религия | Румънска православна църква |
| Вероизповедание | Румънска православна църква |
| Епархия | Албаюлийска архиепископия |
| Архитектурен стил | византийски стил с бранковянски форми |
| Статут | исторически паметник |
| Катедрала на Коронацията в Общомедия | |
Катедралата на Коронацията (на румънски: Catedrala Încoronării), посветена на Света Троица и светите архангели Михаил и Гавриил, е румънска православна църква в град Алба Юлия, Румъния. Подчинена е на Албаюлийската архиепископия на Трансилванската митрополия.
Построена скоро след и в чест на присъединяването на Трансилвания към Румъния, тя е резиденция на румънската Православна архиепископия в Алба Юлия.
Предистория
[редактиране | редактиране на кода]Катедралата и околните сгради са построени в западната част на цитаделата на града, на мястото на кордегардията близо до Римското плато. Тя е замислена като допълнение към бившата резиденция на митрополита в Алба Юлия (тогава градът се нарича Белград/Bălgrad), където през 1597 г. Михай Витязул построява каменна църква. Когато цитаделата е преустроена в сегашния си вид през 1713 – 1714 г., хабсбургските власти събарят църквата и използват материалите ѝ за изграждането на нова църква близо до мястото, където в днешно време се намира железопътната гара. Мястото на бившата сграда в югоизточната част на цитаделата е маркирано от дървена мемориална църква.[1]
Построена през 1921 – 1922 г., катедралата е готова за коронацията на 15 октомври 1922 г. на крал Фердинанд и кралица Мария като монарси на Велика Румъния. Това събитие се провежда в същия град, където на 1 декември 1918 г. е провъзгласено присъединяването на Трансилвания към Румъния, и има за цел да му придаде символична и религиозна тежест.[2] Фердинанд, който е римокатолик, отказва да бъде коронясан вътре в православната църква и церемонията по коронацията е проведена в двора.[3] През 2008 г. на мястото са поставени бюстове на краля и кралицата за отбелязване на събитието.
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Катедралата е част от група от сгради, чиито строеж започва към края на 19 век в национален стил, развит благодарение на Йон Минку и Петре Антонеску, включващ традиционни форми на румънската архитектура – по-специално бранковянския стил; и адаптиран към модерните тогава вкусове. Планът, с вписан гръцки кръст, е съставен въз основата на Княжеската църква в Търговище. По подобен начин, външните декоративни елементи, като ниши, архитектурни орнаменти на капителите на колоните и арките, както и куполите; приличат на тези във влашките църкви от времето на Матей Басараб и Константин Брънковяну. Интериорът е украсен с фрески на Емил Петреску и неговите ученици, което следват каноните на традиционната византийска православна иконография, но същевременно при тях се забелязват и западните влияния.
Входът към сградата има открит портал с големи арки, поддържани от колони с капители. Порталът е украсен с традиционни мотиви, а над него са мозаечни икони на архангелите Михаил и Гавриил. На едната страна на входа има икони на светците Петър и Павел, а на другата – на царете Давид и Соломон. В нишите на портала има мраморни плочи в памет на четири събития: Симеон Щефан принтира първото издание на Новия Завет на „румънски език“ през 1648 г.; обединението на трите румънски княжества, постигнато от Михай Витязул през 1600 г.; екзекуцията на Хория, Клошка и Кришан през 1785 г., и присъединяването на румънската гръко-католическата църква към православната църква през 1948 г. – принудителен акт на новия комунистически режим, подкрепян тогава от православната църква, но осъден като незаконен от гръко-католиците.[4] По време на този период също така, властите променят името на сградата на Catedrală Reîntregirii Neamului („Катедрала на народното единство“), за да сведат до минимум асоциациите със свалената монархия, но името „Катедрала на Коронацията“ е върнато обратно след падането на режима през 1989 г.[5][6]
Специфична характеристика на катедралата са картините на исторически личности или лица, изиграли роля в местния религиозен живот. Картини на ктитора на първата митрополитска църква в Белград (старото българско име на градската крепост), Михай Витязул, и съпругата му Станка, се намират в нартекса. Високият неф е доминиран от купол, изрисуван с образа на Христос Вседържител и който е поддържан от четири осмоъгълни колони с покритие от монеаски мрамор. Западната стена на нефа е покрита с картини на духовници от времето, когато е построена катедралата: Николай Балан, митрополит на Трансилвания; и Мирон Кристя, патриарх на Румъния, както и дарителските портрети на цар Фердинанд и кралица Мария. Олтарната апсида е украсена с Богородица и сцени от Библията. Има три осмоъгълни кули, всяка осветена от осем прозореца, с луковиден купол на покрива и метален кръст на върха.
Пред украсения с дърворезба и боядисан дъбов иконостас и в непосредствена близост до триумфалната арка, има големи портрети на бившите митрополити на Трансилвания Илие Йорещ и Сава Бранкович; както и на монасите от Висарион Сарай и Софроний от Чоара, и на мъченика Опреа Миклеуш от Селище – всичките канонизирани в катедралата през 1955 г. В близост до иконостаса по време на тържествената коронация е поставена двойка престоли с инкрустирани царски символи. Освен иконостаса, дъбови са и пейките и хора, и съща са украсени с бранковянски мотиви.[7]
Катедралата се намира на правоъгълно място, което има четири павилиона – по един във всеки ъгъл, съединени с галерии, които приличат на тези в манастирите, и формиращи отворени двойни аркади, заобиколен от колони. Някои от колоните имат коринтски капители с бранковянски акцент. В по-големите, източни павилиони, се намират архиепископската резиденция и администрацията. По-малките западни са използвани от хората, които се грижат за сградата и територията. 58-метровата камбанария, с вход към комплекс под нея, се намира между западните павилиони. Мястото е седалище на архиепископия Алба Юлия, която носи тази титла от 1998 г., а от 1975 г. дотогава е била епархия. Сградата е реставрирана през 1993 година, на 75-годишнината от присъединяването на Трансилвания през 1918 г.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Камбанарията -
Павилион и галерия -
Мозайка на Михай Витязул -
Иконостас
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((ro)) "Catedrala Arhiepiscopală Ortodoxă Română din Alba Iulia" at the Romanian Orthodox Archdiocese of Alba Iulia site; Посетен на 13 ноември 2011
- ↑ ((ro)) Gheorghe Fleșer and Alexandra M. Băiețan, "Alba Iulia – Oraşul şi Monumentele sale" Архив на оригинала от 2012-04-25 в Wayback Machine. at the Association of Localities and Historic Art Zones of Romania site; Посетен на 13 ноември 2011
- ↑ ((ro)) Visiting the Coronation Cathedral[неработеща препратка] at the Alba Iulia City Hall's Visit Alba Iulia site; Посетен на 8 февруари 2017
- ↑ Lavinia Stan and Lucian Turcescu, Religion and Politics in Post-communist Romania, p. 92.
- ↑ ((ro)) Magda Andron, "Alba Iulia: Catedrala Încoronării regilor Ferdinand şi Maria", Adevărul, 12 юли 2009; Посетен на 21 февруари 2012
- ↑ ((ro)) Claudiu Pădurean, "Catedrala Încoronării versus Catedrala Reîntregirii" Архив на оригинала от 2011-09-16 в Wayback Machine., România Liberă, 13 април 2011; Посетен на 21 февруари 2012
- ↑ ((ro)) "Catedrala Arhiepiscopală din Alba Iulia (Reîntregirii Neamului)" Архив на оригинала от 2012-04-25 в Wayback Machine. at the Alba County Directorate for Culture, Religious Affairs and National Cultural Patrimony site; Посетен на 14 ноември 2011
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Coronation Cathedral, Alba Iulia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |