Направо към съдържанието

Въстание на Хория, Клошка и Кришан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Въстание на Хория, Клошка и Кришан
конфесионален и народностен
колелото на което са разпънати Хория и Клошка на 28 февруари 1785 г.
Информация
Период1784 – 1785
МястоТрансилвания
Резултатподавяне на въстанието и опазване на статуквото
ТериторияСвещена Римска империя
Страни в конфликта
православно селско населениеСвещена Римска империя
Командири и лидери
Хория, Клошка и Кришангенерал Фабри и полковник Шулц
Сили
30 000 селяниредовна армия
Жертви и загуби
15004000
Въстание на Хория, Клошка и Кришан в Общомедия

Въстанието на Хория, Клошка и Кришан (на румънски: Răscoala lui Horea, Cloșca și Crișan) наричано още Трансилванско селско въстание от 1784 година е голямо въоръжено надигане на крепостните селяни от Трансилвания под ръководството на Хория (действително име Василе Урсу Никола), Клошка (действително име Йон Орга) и Кришана (действително име Марко Джурджу) срещу властта на Хабсбургската монархия и управление от Виена.[1]

Повод за въстанието

[редактиране | редактиране на кода]

На 31 януари 1784 г. император Йозеф II излиза с акт за провеждане на преброяване на селяните, който поражда слух за набирането на граничари по военната граница, която е единствената военна повинност за крепостните. Селяните започват да прииждат в Алба Юлия, за да се запишат на военна служба, надявайки се по този начин да се освободят от крепостничеството.

Причини за въстанието

[редактиране | редактиране на кода]

Православното селско население в Трансилвания (считано за коренно) се ползва със статут на „търпима нация“ още от времето на така наречения съюз на трите нации. Този статут е дискриминационен за креспостните и унизителен.

Начало на въстанието

[редактиране | редактиране на кода]

На 31 октомври 1784 г. Кришан събира отряд от 600 души в село Местокан (окръг Хунедоара) и начело им се отравя към Алба Юлия. Научавайки това, военната администрация на областта прави опит да залови Кришан, но местните въоръжени сили не успяват да надвият метежниците. В отговор на военната интервенция, селяните започват да ограбват имотите на чокоите и богатите католически църкви и до началото на ноември Хунедоара е в плен на въстаниците. Към метежниците се присъединяват и селяни от съседните области и най-вече от Арад, както и миньори от Хунедоара, Бая Маре, Марамуреш и от Апустените.

Православни свещеници благославят надигането и отслужват молебени.

Хабсбургската власт осъзнавайки, че незабавното въоръжено противопоставяне на въстанниците е пагубно и контрапродуктивно, се съгласява на временно примирие в опит да печели време чрез преговори. На 12 ноември Клошка и полковник Шулц сключват примирие за 8 дни, а на 16 ноември и Кришан. На 21 ноември Кришан представа исканията на метежниците през австрийската власт, а те са:

  1. разделяне земите на чокоите между селяните и
  2. равно данъчно облагане.

Поражение на въстаниците

[редактиране | редактиране на кода]

Властите пренебрегват исканията на Кришан в началото на декември, когато се чувстват вече достатъчно подготвени за решителна битка.

На 7 декември в битка при Михайлени селската армия на Кришан е разбита, а войниците му се разбягват. На 27 декември Хория и Клошка са заловени, а на 30 януари 1785 г. и Кришан, но последният се беси не желаейки да бъде изправен пред имперския съд. На 28 февруари Хория и Клошка са екзекутирани публично за назидание посредством разпъване на колело в Алба Юлия.[2]

Бруталното подавяне на селското въстание има дългосрочни и необратими последици в народната памет.

  • Pascu Șt., Razboiul taranilor din 1784 de sub conducerea lui Horia. Closca si Crisan, Buc., 1957.
  • Georgescu-Buzau I., Rascoala de la 1784 a iobagilor din Transilvania de sub conducerea lui Horia, Closca si Crisan, Buc., 1962.
  • Pascu, Șt., Revoluția populară de sub conducerea lui Horea. Букурещ: Editura Militară, 1984.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Восстание Хории, Клошки и Кришана“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​