Направо към съдържанието

Румъния между световните войни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Велика Румъния)
Велика Румъния пренасочва насам. За политическата партия вижте Велика Румъния (партия).

Административна карта на кралство Румъния през 1930 г., в най-широките му граници

Румъния между световните войни е период в историята на Румъния, обхващащ Междувоенния период – между Първата и Втората световна война.

В историографията периодът понякога е наричан и Велика Румъния,[1] тъй като по това време страната достига най-голямото си териториално разширение, след като при разпадането на Руската империя и Австро-Унгария в края на Първата световна война успява да обедини почти всички територии с етнически румънско население. Към 1940 година Румъния е принудена да отстъпи значителна част от своята територия в резултат на Пакта Молотов – Рибентроп, Втория виенски арбитраж и Крайовската спогодба. Територията на Велика Румъния включва освен съвременна Румъния и областите Бесарабия, Северна Буковина и Южна Добруджа.

През 1918 година правителството започва демократични реформи. През декември е провъзгласено всеобщо избирателно право, но не засягащо жените и военнослужещите, приет е закон за провеждане на аграрна реформа.

Стабилизация през 20-те години

[редактиране | редактиране на кода]

През 1922 г. в Румъния започва период на относително стабилизиране.

Основни партии – Национално-либерална партия, Национално-селска партия. През май 1921 г. се създава Румънската комунистическа партия.

Престолонаследникът не крие връзката си с любовница еврейка. Получава ултиматум от краля да прекрати връзката или да се откаже от трона. Той избира второто и напуска страната заедно с любовницата (1925).

През 1930 г. се връща от изгнание наследственият принц Карол и бива коронясан за крал.

През 1931 е създадена фашистката организация „Желязната гвардия“.

Краят на 30-те години

[редактиране | редактиране на кода]

От януари 1934 г. до декември 1937 на власт е дясната групировка Национал – либерална партия, тясно свързана с монархията. Наред с желязната гвардия на политическата сцена действа фашистката Национал – християнска партия, създадена през 1935 г.

На 10 февруари 1938 Карол II разпуска правителството и установява личен диктаторски режим. През 1938 г. е приета реакционна конституция, през март същата година са разпуснати политическите партии и профсъюзите и са заменени с корпорации по фашистки образец на Италия. През март 1939 г. е сключен икономически договор между Румъния и Германия, който напълно подчинява икономиката на Румъния в интерес на нацистка Германия.

В началото на Втората световна война (1939 – 1945) правителството на Румъния заявява неутралитет.

В резултат на Първата световна война територията и населението на Румъния се увеличават двойно, като към нея са присъединени областите Трансилвания, Бесарабия, Буковина и Банат. При разпадането на Руската империя, започнало през 1917 година, в населената предимно с румънци Бесарабия е провъзгласена Молдавска демократична република, която след това се обединява с Румъния. След разпада на Австро-Унгария в хода на чехословашко-унгарската война през 1919 Трансилвания и Буковина също са обединени с Румъния.

Външната политика се характеризира с укрепване на политическата връзка със западните държави.

В средата на 30-те години в областта на външната политика правителствените политически кръгове се ориентират към Великобритания и Франция, правейки опити за сближаване с Германия. През юли 1934 г. се установяват дипломатически отношения със СССР.

През август 1939 г. Германия и СССР сключват пакта Молотов-Рибентроп. В таен допълнителен протокол към него на Съветския съюз се признава правото над Северна Буковина и Бесарабия. В края на юни 1940 г. СССР поставя на Румъния ултиматум незабавно да се изтегли от Северна Буковина и Бесарабия, територия с площ 50 762 km2 и 3 776 000 жители. Изправен пред многократното превъзходство на германско-съветския съюз крал Карол II приема ултиматума, след което заминава в изгнание. Възползвайки се от това, своите интереси заявяват и България и Унгария, като България иска изтегляне на румънските власти от Южна Добруджа, а Унгария – от Северна и Централна Трансилвания. Тъй като войната е неизбежна, под „протекцията“ на Третия Райх на 30 август 1940 г. се сключва споразумение във Виена, с което Румъния връща на Унгария северната част на Трансилвания, а с Крайовската спогодба – Южна Добруджа на България.

С началото на операция „Барбароса“ Румъния отново започва да се разширява. Още през 1941 г. тя получава възможност да си върне териториите, окупирани по-рано от СССР, но и цялата област между реките Южен Буг и Днестър (включително гр. Балта, Виница и Одеса), които общо се наричали губернаторство Транснистрия (Задднестровие). В националистическата румънска литература от това време се твърди, че зад Днестър живеят порусначени румънци, а цялата територия от река Прут до Южен Буг е исторически тясно свързана с Румъния и трябва да ѝ принадлежи[1] В хода на немското настъпление в Съветския съюз румънската преса пише за възможно предаване на териториите до Днепър на Румъния[1].

Аграрната реформа, обявена през 1918 г., не е завършена, през 1938 количеството на безимотните селяни достига до 1 млн. души.

По време на световната икономическа криза (1929 – 1933) рязко пада промишленото производство, изключение прави само добива на нефт.

След световната икономична криза (1929 – 1933) в Румъния се увеличава производството на стоманодобивната и химическата промишленост. Но в ред отрасли, като текстилната промишленост, се наблюдава застой и даже спад на производството.

  1. а б в Nistor, I. Aspectele geopolitice si culturale din Transnistria. Anal. Acad. Rom.—Ser. III., 1942.