Каравелово (област Ямбол)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Каравелово.
| Каравелово | |
  Каравелово  Каравелово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 252 души[1] (15 март 2024 г.) 8,45 души/km² |
| Землище | 29,83 km² |
| Надм. височина | 141 m |
| Пощ. код | 8647 |
| Тел. код | 04775 |
| МПС код | У |
| ЕКАТТЕ | 36200 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ямбол |
| Община – кмет | Тунджа Станчо Ставрев (Нова България, НППБ, ИТН, ВМРО-БНД, Левицата!; 2023) |
| Кметство – кмет | Пенка Господинова (БСП за България) |
Каравелово е село в Югоизточна България. То се намира в община Тунджа, област Ямбол.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на полегат склон с южно изложение на 176 метра над морското равнище и на 2 km от речното корито на Тунджа. До него е стига по пътя Ямбол – Елхово, след отбивка на 22-рия км от гр. Ямбол. През селото минава удобен пряк път за морето. За по-малко от час (90 km) сте в Бургас по добре поддържан път.
История
[редактиране | редактиране на кода]Името на селото се споменава за първи път през 1485 г. в турски данъчни регистри като Бекир Беглу и Ибрахим бей. По-късно старото име на селището е „Бейкьой“ по името на местния турски бей преди Освобождението. Това име то носи до 1934 г., когато е преименувано на Каравелово на името на Петко Каравелов, а също така и на монетите, наречени каравелки, които са били сечени по това време. Тези земи са населени още през античността. При направени археологически разкопки през 70-те и 80-те години на 20 век в региона на селото са открити керамични съдове, монети, каменни пластики и култови съоръжения, които носят белезите на тракийската култура. Липсата на средства прекъсва изследователската дейност.
Население
[редактиране | редактиране на кода]
|  |
Справка за населението на с. Каравелово, общ. Тунджа, обл. Ямбол.[2]
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Населението изповядва православно християнство. Отворена е след ремонт за църковна служба е църквата „Св. св. Кирил и Методий“, която до тогава дълги години пустее и се руши.[3]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Долината на река Тунджа, която е на 2 km от селото в западна посока е покрита с лонгозни гори. Пролетните заблатявания на част от селските имоти са често явление. Тук се среща блатното кокиче, рядък и защитен растителен вид с доказани лечебни качества.
Покрай южния край на селото тече река Боадере, ляв приток на река Тунджа, богата на риба. На хълма северно от селото, на склон с южно изложение са селските лозови масиви. Тук всяко домакинство има лозе. От местните винени сортове се произвеждат вино и ракия в признати вкусови качества. Гроздоберът преминава ритуално с много смях и веселие по стар тракийски обичай. Ритуално е и „мачкането“ на гроздето и варенето на ракията на селския казан.
Регионът е богат на разнообразен дивеч. Местната ловна дружинка е многобройна и с традиции. Много ловци от Ямбол предпочитат да ловуват тук. Най-често се отстрелват яребици, пъдпъдъци, кеклик, диви патици, фазани, зайци.
Паркът в селото, неподдържан от години и трудно проходим е обновен.[3]
Новата сграда на читалището „Никола Йонков Вапцаров“ – 1929 е построена през 1974 г. и разполага със 7059 тома художествена, детска, научна и друга литература. В него има киносалон, в който са се прожектирали филми и са се играли театрални постановки. Тук има женска група за народно пеене – лазарки.[4]
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Селският събор се провежда всяка пролет на 24 май и събира много гости от региона и страната. Народни оркестри и певци веселят гостите до късно в нощта срещу 24 май. Вият се кръшни хора, срещат се роднини и стари приятели, които не са се виждали от години. А в следобеда на празничния ден „мазните“ борби с международно участие събират екзалтирана публика, вече убедена във вкусовите качества на местните винопроизводители.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Желязко Петков Жетварски (Желязков) (1840 – 1913) – хайдушки войвода и опълченец от Шипка
- Петко Желязков Петков (1894 – 1981) – участник във Владайското въстание
- Желязко Петков Желязков (1923 – 2000) – български анархист и политически затворник 1942 – 1952, журналист от в. „Свободна мисъл“
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Милетич, Л. Източно българският език – Miletic L. Das Ost Bullgarisce 1923
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Nsi.bg. Справка за населението на с. Каравелово, общ. Тунджа, обл. Ямбол. Посетен на 22 март 2022
- ↑ а б Село Каравелово. Tundja.alle.bg. Посетен на 14 декември 2021
- ↑ Spravochnik.framar.bg. Читалище „Никола Йонков Вапцаров“ – 1929, с, Каравелово. Посетен на 18 декември 2021
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||
