Кантакузини

Кантакузини (на старогръцки: Καντακουζηνός; pl. Kantakouzenoi, Kantakuzenos, на латински: Cantacuzenus, Cantacuzene) е византийски знатен род, чиито представители управляват империята (1347 – 1357), княжествата Влашко (1678 – 1689; 1714; 1769) и Молдова (1673 – 1676; 1678 – 1689)

По времето на император Алексий I Комнин първият Кантакузин (1094/1107) е доказан като стратег (военен командир и управител на тема във Византия) и фамилията взема положението като архонти. През 12-ти век пълководецът Йоан Кантакузин (†1176) прави забележителна военна кариера при Комнините. Отличава се във войните с кумани, унгарци и сърби. През 1146 г. се жени за вдовицата на Теодор Десиота, Мария Комнина, дъщеря на ромейския деспот Андроник Комнин и внучка на император Йоан II Комнин. Неговият син Мануил е ослепен през 1182 г. по заповед на император Алексий II Комнин. Внукът му Йоан взема за съпруга Ирина, сестра на император Исак II Ангел. През 1186 г. той е начело на войска, разгромена от въстаналите българи.^[1]

През следващия 13-ти век се споменава името на Йоан Кантакузин, управител на Кария през 1250 г. При Палеолозите те се сдобиват с огромни владения в Тракия. Михаил Кантакузин (* 1264/1265, † 1294 или 1316) става първият управител на Морея през 1289 г.^[2] Той се жени през 1293 г. за Теодора Ангелина Палеологина, внучка на Мария Палеологина, сестрата на император Михаил VIII Палеолог. Негов син е Йоан VI Кантакузин бъдещ византийски император, управлявал (1341 – 1354) заедно с Йоан V Палеолог.

От клона на фамилията, който се установява в Румъния и Русия, произлизат също влиятелни личности. Румънското фамилно име е Кантакузино (Cantacuzino). Един известен княз от румънския клон е Щербан I Кантакузин, владетел на Влашко (1678 – 1688).

Йоан VI Кантакузин

Значително място във византийската история през 14-ти век заема император Йоан VI Кантакузин (1347 – 1354). Преди да се възкачи на престола, той е един от най-влиятелните представители на константинополската аристокрация. Притежава значителни владения в Тракия с център крепостта Димотика. По време на гражданската война във Византия между Андроник II Палеолог и неговия внук Андроник III Палеолог заедно с майка си Теодора застава на страната на младия претендент. Преди смъртта си Андроник III Палеолог посочва Йоан Кантакузин за регент на малолетния си наследник Йоан V Палеолог (1341). Скоро след това императрицата майка Анна Савойска влиза в конфликт с регента и под влияние на своя фаворит Алексий Апокавк го лишава от поста. Византия отново е разтърсена от гражданска война, в хода на която през 1342 г. Кантакузин се провъзгласява за император под името Йоан VI. Претърпява няколко сериозни поражения и дори е принуден да прибегне до помощта на османски наемници в борбата с враговете си. След 1345 г. Йоан VI постепенно печели надмощие над силите на Анна Савойска и през 1347 г. влиза в Константинопол, където тържествено е коронован за император. Помирява се с императрицата майка и признава нейния син Йоан V Палеолог за съвладетел. Опитва се укрепи вътрешното положение на държавата, но търпи неуспехи във външната си политика. Сърбите начело с цар Стефан Душан отнемат Тесалия, а генуезците се установяват в Силимврия и Ираклия (1352). Пораженията предизвикват недоволство в средите на столичната аристокрация, групирана около младия император Йоан V Палеолог. Той въстава и във Византия отново пламва гражданска война. Османските турци се възползват от разрухата, царяща в империята, за да нахлуят в балканските ѝ владения. През 1352 г. те превземат крепостта Цепина, а през 1354 г. завладяват целия Галиполски полуостров. Тези събития предопределят поражението на Йоан VI Кантакузин. Той е принуден да се откаже от престола и става монах в Атон под името Йоасаф. По-късно се оттегля в Мистра, където се посвещава на своите мемоари за периода 1320 – 1358 г. Умира през 1383 г.^[1]

Йоан VI Кантакузин (ок. 1295 – 15.7.1383), византийски император (1347 – 1357), ∞ за Ирина Асенина (1300 – 1379), дъщеря на Андроник Асен и внучка на българския цар Иван Асен III.
1. Мария Кантакузина (? – след 1382), ∞ Никифор II Орсини († 1359), деспот на Епир
2. Теодора Кантакузина (? – след 1381), ∞ 1346 за Орхан I, султан на Османската империя
3. Елена Кантакузина († 1391), ∞ 1347 за Йоан V Палеолог, византийски император
4. Андроник Асен (1334 – 1347)
5. Мануил Кантакузин (1326 – 1380), деспот на Морея (1348 – 1380), ∞ 1349 за Изабела-Мария (1333 – ок. 1382), дъщеря на Константин IV, цар на Киликия
6. Матей Кантакузин (†1383), византийски съимператор (1353 – 1357), деспот на Мистра (1357 – ок. 1380) и деспот на Морея (1380 – 1383), ∞ Ирина Палеологина, дъщеря на деспот Димитрий Палеолог и внучка на император Андроник II^[3]
  1. Йоан, деспот на Морея (1384 – 1386). През 1386 г. отстъпва Морея на братовчед си Теодор I Палеолог, син на император Йоан V Палеолог
  2. Димитър I Асен Кантакузин (†1384), деспот на Морея (1383 – 1384)
    1. Георги Кантакузин (†1460), емигрира в Сърбия и постъпва на служба при деспотите Бранковичи. През 1456 г. ръководи отбраната на сръбската крепост Смедерево срещу нападенията на унгарците.
      1. Теодор (†1456)
      2. Мануил. Оглавява две въстания в Албания и Пелопонес срещу османските турци, след което бяга в Дубровник и вероятно умира в Унгария.
      3. Тома
      4. Димитрий
    2. Андроник Кантакузин (†1453), обезглавен от османските турци след превземането на Константинопол
    3. Тома Кантакузин (†ок. 1463), емигрира в Сърбия и постъпва на служба при деспотите Бранковичи
    4. Ирина Кантакузина (†1457), ∞ 1414 за сръбския деспот Джурадж Бранкович (1375 – 1456)
    5. Елена Кантакузина (†1463), ∞ за трапезундския император Давид II Велики Комнин
  3. Теодора
  4. Елена Асенина (†1396), ∞ дон Луис Фадрик де арагон, граф на Салона (†1382)
  5. Мария, ∞ ок. 1365 Йоан Ласкарис Калоферос.^[1]

Други по-известни представители на рода Кантакузини

Йоан Кантакузин, управител в Тракия (1244 – 1249), ∞ Ирина Палеологина, сестра на Михаил VIII Палеолог.
- Анна Палеологина Кантакузина, ∞ 1264 епирския деспот Никифор I Комнин
- Мария Палеологина Кантакузина, българска царица, ∞ 1261 Константин Тих Асен, след смъртта му – за Ивайло.
- Теодора Палеологина Кантакузина (1240 – 1300), ∞ 1256 Георги Музалон
- Евгения Палеологина Кантакузина, ∞ кумански вожд и велик доместик Сиргиан; Майка на Сиргиан Палеолог

Източници

↑ ^а ^б ^в Керчева, Клементина, Каваленов, Страхил. Европейските династии. София, Агато, 2004. с. 151 – 154.
↑ Тъпкова-Заимова, Василка и др. Византия и византийският свят. София, Просвета, 2011. ISBN 978-954-01-2427-8. с. Приложение 2.
↑ in „Medieval lands“ von Charles Cawley.

Външни препратки

[:0-1] а ^б ^в Керчева, Клементина, Каваленов, Страхил. Европейските династии. София, Агато, 2004. с. 151 – 154.

[2] Тъпкова-Заимова, Василка и др. Византия и византийският свят. София, Просвета, 2011. ISBN 978-954-01-2427-8. с. Приложение 2.

[3] „Medieval lands“ von Charles Cawley.

[1]

[2]

[3]