Теодор I Палеолог
| Теодор I Палеолог | |
 | |
| Роден |
около 1355 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Род | Палеолози |
| Баща | Йоан V Палеолог |
| Майка | Елена Кантакузина |
| Братя/сестри | Андроник IV Палеолог Мануил II Палеолог Михаил Палеолог |
Теодор I Палеолог (на старогръцки: Θεόδωρος Α Παλαιολόγος, Theodōros I Palaiologos, Theodor I Palaiologos, * 1355, † 24 юни 1407 в Константинопол) е византийски деспот на Морея от 1383 до 1407 г.
Той е четвъртият син на византийския император Йоан V Палеолог и неговата съпруга Елена Кантакузина. Неговият дядо по майчина линия е бившият император Йоан VI Кантакузин. Неговите по-големи братя са императорите Андроник IV и Мануил II.
През 1376 г. Теодор I Палеолог, който вече има титлата despotēs, получава задачата да поеме властта в Солун. Преди да поеме тази служба той е арестуван и от по-големия му брат заедно с баща му и брат му Мануил е заведен в кулата на Анемас. Това затваряне трае през цялото управление на Андроник от 1376 до 1379 г. Скоро след завръщането на трона на Йоан V в Константинопол, Мануил отново му дава управлението на Солун, и Тодор отива в Морея. През 1383 г. той пристига в Морея и взема властта от Димитър I Кантакузин, синът на Матей Кантакузин. Теодор I Палеолог има успехи във военни походи през 1388 г., скоро след това той завладява Аргос.
Тодор се жени през 1384 г. за Бартоломея Акциайоли († ок. 1397), дъщеря на херцог Нерио I Акциайоли († 1394) от Атина и съпругата му Агнеса Сарачено. Не е известно дали двамата имат деца. Малко преди смъртта си Теодор се замонашва под името „Теодорет“. Той умира на 24 юни 1407 г. Негов последник в деспотство Морея става Теодор II Палеолог (1396 † 1448), малолетният син на Мануил II.
Някои източници посочват една дъщеря на Теодор като съпруга на Сюлейман Челеби, султанът на Одрин по времето на Османския интеррегнум.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford University Press, 1991.
- Joseph von Hammer-Purgstall: Geschichte des Osmanischen Reiches. Pest 1827–33, 10 Bände
- Edward Gibbon: The History of the Decline and Fall of the Roman Empire, London, 1. Band 1776, 2./3. Band 1781, 4.-6. Band 1788
- Georgios Sphrantzes; Marios Philippides (Übers.): The Fall of the Byzantine Empire: a chronicle. Amherst: University of Massachusetts Press, 1980.
- Ferdinand Gregorovius Geschichte der Stadt Rom im Mittelalter. 1859–1872. Neuausgabe, 2. Aufl. 4 Bände. Beck, München 1988. ISBN 3-406-07107-4