Йоханес Р. Бехер
Йоханес Р. Бехер Johannes R. Becher | |
На IV конгрес на писателите от ГДР, Берлин, 1956 г. | |
Роден | 22 май 1891 г. |
---|---|
Починал | 11 октомври 1958 г. |
Професия | поет, белетрист и драматург |
Националност | Германия |
Направление | социалистически реализъм |
Награди | |
Уебсайт | |
Йоханес Р. Бехер в Общомедия |
Йоханес Р. Бехер (на немски: Johannes R. Becher) с цяло име Йоханес Роберт Бехер е немски поет, белетрист и драматург, роден в Мюнхен в семейството на юрист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Младежки години
[редактиране | редактиране на кода]През 1910 г., отвратен от буржоазния морал на родителите си и от социалното лицемерие, Йоханес Бехер решава да се самоубие заедно с приятелката си, но самият той, след като я застрелва, оцелява, макар и с тежки поражения. Следва филология, философия и медицина в родния си град, в Йена и Берлин.
Съвсем млад Бехер започва да пише и сътрудничи на експресионистичното списание „Ди Акцион“ в търсене на нови поетически форми и нов художествен изказ. Поради влошеното си здраве от опита за самоубийство е освидетелстван като негоден за военна служба и избягва участието си в Първата световна война, но се пристрастява към наркотици. Престоява в психиатрични клиники, за да се лекува от морфинова зависимост. Прави нов опит за самоубийство, като си прерязва вените, но и този път оцелява.
Политически път
[редактиране | редактиране на кода]В 1918 г. Бехер става член на съюза „Спартак“, от който се сформира новосъздадената Комунистическаска партия на Германия. Разочарован от поражението на Ноемврийската революция, поетът напуска в 1920 г. комунистическата партия и се отдава на религията, но в 1923 г. отново се връща в партията и се заема с журналистическа и писателска дейност в полза на една бъдеща социална революция. Срещу стихосбирката му „Трупът на трона“ (1925) и романа му „Люисит или Единствената справедлива война“ (1925) е заведено съдебно дело за „подготовка за държавна измяна“. (В същата година в България Гео Милев е подведен под отговорност за поемата си „Септември“ и загива като „безследно изчезнал“.) Процесът срещу Йоханес Р. Бехер е прекратен едва през 1928 г. поради протестите на видни световни писатели като Томас Ман, Ромен Ролан и Максим Горки. През 1932 г. Бехер става кандидат за депутат на Комунистическата партия на Германия (KPD) в Райхстага.
Години на националсоциализъм и комунизъм
[редактиране | редактиране на кода]Когато на власт идват националсоциалистите, книгите на Йоханес Р. Бехер са публично изгаряни и му е отнето немското гражданство. Поетът успява да емигрира през Париж в Съветския съюз, но там търпи обвинения в „троцкистки уклон“ и прави нови опити за самоубийство. Под натиска на събитията и сталинистките „чистки“ неговият литературен стил се променя от „екстатичен експресионизъм“ в „социалистически реализъм“. Близка дружба го свързва с унгарския философ и литературен теоретик Дьорд Лукач, който го подтиква да се запознае по-обстойно с литературата на XVIII и XIX век – така поетът открива за творчеството си формата на сонета.
Кариера в Германската демократична република
[редактиране | редактиране на кода]След края на Втората световна война Бехер се завръща в родината си и отдава силите си за духовното възраждане на Германия, като става президент на Академията на изкуствата на ГДР и министър на културата. През 1949 г. е сред основателите на най-значимото литературно списание в ГДР „Зин унд форм“.
През 1952 г. получава Сталинска награда за мир от съветското правителство.
Създаденият през 1955 г. Литературен институт в Лайпциг е наречен след смъртта на поета (1958) на неговото име.
Поезия
[редактиране | редактиране на кода]В най-доброто от лириката на Йоханес Р. Бехер се сплитат народностни мотиви с интимни изповеди, политически копнения с прекрасни природоописания, а философските му „Немски сонети“ [1] (1951) са изпълнени с дълбоки прозрения за смисъла на живота и мястото на човека върху раздираната от противоречия земя.
През 1958 г. в чест на поета е учредена литературната награда „Йоханес Р. Бехер“.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Der Idiot, 1913
- Verfall und Triumph, 1914
- Verbrüderung, 1916
- An Europa, 1916
- Die heilige Schar, 1918
- Gedichte um Lotte, 1919
- Gedichte für ein Volk, 1919
- An Alle!, 1919
- Ewig im Aufruhr, 1920
- Um Gott, 1921
- Arbeiter Bauern Soldaten – der Aufbruch eines Volkes zu Gott, 1921
- Drei Hymnen, 1923
- Am Grabe Lenins, 1924
- Vorwärts, du Rote Front, 1924
- Levisite oder der einzig gerechte Krieg, 1925
- Maschinenrhythmen, 1926
- Die hungrige Stadt, 1927/28
- Im Schatten der Berge, 1928
- Der große Plan. Epos des sozialistischen Aufbaus, 1931
- Deutscher Totentanz 1933, 1933
- Deutschland, ein Lied vom Köpferollen und von den Nützlichen Gliedern, 1934
- Gewißheit des Siegs und Sicht auf große Tage. Gesammelte Sonette 1935-1938, 1939
- Wiedergeburt, 1940
- Abschied, 1940
- Deutschland ruft, 1942
- Schlacht um Moskau, 1942
- Dank an Stalingrad, 1943
- Das Sonett, 1945
- Ihr Mütter Deutschlands..., 1946
- Heimkehr, 1947
- Wiedergeburt. Buch der Sonette, 1947
- Die Asche brennt auf meiner Brust, 1948
- Neue deutsche Volkslieder, 1950
- Deutsche Sonette, 1951
- Schöne deutsche Heimat, 1952
- Zum Tode J. W. Stalins, 1953
- Der Weg nach Füssen, 1956
- Schritt der Jahrhundertmitte, 1958
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2012-03-07 в Wayback Machine., използван с разрешение.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- В Общомедия има медийни файлове относно Йоханес Р. Бехер
- Произведения на Йоханес Бехер в Моята библиотека
- Поезия от Йоханес Бехер Архив на оригинала от 2012-03-07 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
- Произведения на Йоханес Р. Бехер в проекта Гутенберг
- ((de)) Literatenstraßen: Johannes R(obert) Becher Архив на оригинала от 2013-09-28 в Wayback Machine.
- ((de)) Йоханес Р. Бехер в Die Deutsche Gedichtebibliothek
- ((de)) Йоханес Р. Бехер в Die LYRIKwelt
- ((en)) Йоханес Р. Бехер в Internet Movie Database
|