Йоханес Р. Бехер

Йоханес Р. Бехер
Johannes R. Becher
	Йоханес Р. Бехер Johannes R. Becher
	На IV конгрес на писателите от ГДР,; Берлин, 1956 г.
Роден	22 май 1891 г. Мюнхен, Германия
Починал	11 октомври 1958 г. (67 г.) Берлин, ГДР
Професия	поет, белетрист и драматург
Националност	Германия
Направление	социалистически реализъм
Награди
Уебсайт	Страница в IMDb
	Йоханес Р. Бехер в Общомедия

Йоханес Р. Бехер (на немски: Johannes R. Becher) с цяло име Йоханес Роберт Бехер е немски поет, белетрист и драматург, роден в Мюнхен в семейството на юрист.

Биография

Младежки години

През 1910 г., отвратен от буржоазния морал на родителите си и от социалното лицемерие, Йоханес Бехер решава да се самоубие заедно с приятелката си, но самият той, след като я застрелва, оцелява, макар и с тежки поражения. Следва филология, философия и медицина в родния си град, в Йена и Берлин.

Съвсем млад Бехер започва да пише и сътрудничи на експресионистичното списание „Ди Акцион“ в търсене на нови поетически форми и нов художествен изказ. Поради влошеното си здраве от опита за самоубийство е освидетелстван като негоден за военна служба и избягва участието си в Първата световна война, но се пристрастява към наркотици. Престоява в психиатрични клиники, за да се лекува от морфинова зависимост. Прави нов опит за самоубийство, като си прерязва вените, но и този път оцелява.

Политически път

В 1918 г. Бехер става член на съюза „Спартак“, от който се сформира новосъздадената Комунистическаска партия на Германия. Разочарован от поражението на Ноемврийската революция, поетът напуска в 1920 г. комунистическата партия и се отдава на религията, но в 1923 г. отново се връща в партията и се заема с журналистическа и писателска дейност в полза на една бъдеща социална революция. Срещу стихосбирката му „Трупът на трона“ (1925) и романа му „Люисит или Единствената справедлива война“ (1925) е заведено съдебно дело за „подготовка за държавна измяна“. (В същата година в България Гео Милев е подведен под отговорност за поемата си „Септември“ и загива като „безследно изчезнал“.) Процесът срещу Йоханес Р. Бехер е прекратен едва през 1928 г. поради протестите на видни световни писатели като Томас Ман, Ромен Ролан и Максим Горки. През 1932 г. Бехер става кандидат за депутат на Комунистическата партия на Германия (KPD) в Райхстага.

Години на националсоциализъм и комунизъм

Когато на власт идват националсоциалистите, книгите на Йоханес Р. Бехер са публично изгаряни и му е отнето немското гражданство. Поетът успява да емигрира през Париж в Съветския съюз, но там търпи обвинения в „троцкистки уклон“ и прави нови опити за самоубийство. Под натиска на събитията и сталинистките „чистки“ неговият литературен стил се променя от „екстатичен експресионизъм“ в „социалистически реализъм“. Близка дружба го свързва с унгарския философ и литературен теоретик Дьорд Лукач, който го подтиква да се запознае по-обстойно с литературата на XVIII и XIX век – така поетът открива за творчеството си формата на сонета.

Кариера в Германската демократична република

След края на Втората световна война Бехер се завръща в родината си и отдава силите си за духовното възраждане на Германия, като става президент на Академията на изкуствата на ГДР и министър на културата. През 1949 г. е сред основателите на най-значимото литературно списание в ГДР „Зин унд форм“.

През 1952 г. получава Сталинска награда за мир от съветското правителство.

Създаденият през 1955 г. Литературен институт в Лайпциг е наречен след смъртта на поета (1958) на неговото име.

Поезия

В най-доброто от лириката на Йоханес Р. Бехер се сплитат народностни мотиви с интимни изповеди, политически копнения с прекрасни природоописания, а философските му „Немски сонети“ ^[1] (1951) са изпълнени с дълбоки прозрения за смисъла на живота и мястото на човека върху раздираната от противоречия земя.

През 1958 г. в чест на поета е учредена литературната награда „Йоханес Р. Бехер“.

Библиография

Der Idiot, 1913
Verfall und Triumph, 1914
Verbrüderung, 1916
An Europa, 1916
Die heilige Schar, 1918
Gedichte um Lotte, 1919
Gedichte für ein Volk, 1919
An Alle!, 1919
Ewig im Aufruhr, 1920
Um Gott, 1921
Arbeiter Bauern Soldaten – der Aufbruch eines Volkes zu Gott, 1921
Drei Hymnen, 1923
Am Grabe Lenins, 1924
Vorwärts, du Rote Front, 1924
Levisite oder der einzig gerechte Krieg, 1925
Maschinenrhythmen, 1926
Die hungrige Stadt, 1927/28
Im Schatten der Berge, 1928
Der große Plan. Epos des sozialistischen Aufbaus, 1931
Deutscher Totentanz 1933, 1933
Deutschland, ein Lied vom Köpferollen und von den Nützlichen Gliedern, 1934
Gewißheit des Siegs und Sicht auf große Tage. Gesammelte Sonette 1935-1938, 1939
Wiedergeburt, 1940

Abschied, 1940
Deutschland ruft, 1942
Schlacht um Moskau, 1942
Dank an Stalingrad, 1943
Das Sonett, 1945
Ihr Mütter Deutschlands..., 1946
Heimkehr, 1947
Wiedergeburt. Buch der Sonette, 1947
Die Asche brennt auf meiner Brust, 1948
Neue deutsche Volkslieder, 1950
Deutsche Sonette, 1951
Schöne deutsche Heimat, 1952
Zum Tode J. W. Stalins, 1953
Der Weg nach Füssen, 1956
Schritt der Jahrhundertmitte, 1958

Бележки

↑ Сонетът „Лицето ми е нива“ в превод на Венцеслав Константинов

Източници

Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2012-03-07 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно Йоханес Р. Бехер
Произведения на Йоханес Бехер в Моята библиотека
Поезия от Йоханес Бехер Архив на оригинала от 2012-03-07 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
Произведения на Йоханес Р. Бехер в проекта Гутенберг
((de)) Literatenstraßen: Johannes R(obert) Becher Архив на оригинала от 2013-09-28 в Wayback Machine.
((de)) Йоханес Р. Бехер в Die Deutsche Gedichtebibliothek
((de)) Йоханес Р. Бехер в Die LYRIKwelt
((en)) Йоханес Р. Бехер в Internet Movie Database

[1] Сонетът „Лицето ми е нива“ в превод на Венцеслав Константинов

[1]