Йосиф Михайлович
| Йосиф Михайлович Јосиф Михаиловић | |
| югославски архитект и политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Йосиф Михайлович в Общомедия | |
Йосиф Михайлов Юруков или Юруковски (на сръбски: Јосиф Михајловић или Josif Mihajlović) е македонски сърбоман, архитект и кмет на Скопие, Югославия, от 1929 до 1936 година и от 1939 до 1941 година.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в дебърското село Тресонче в семейството на строителя Михаил Георгиев Юруков (1856–1917) и Христина от Лазарополе, внучка на Гюрчин Кокале.[1] Учи в сръбското начално училище в Кучевище, Сръбската прозимназия в Скопие, Сръбската гимназия в Солун (1906). Завършва архитектура в Белградския университет (1910)[2]. Войник в сръбската армия през Балканските войни и Първата световна война. Впоследствие специализира в Сорбоната и в Лондон.
В 1926 година той и Глигорие Томич правят проекта за църквата „Свети Урош“ в Урошевац.[3]
При сръбската (югославската) власт на два пъти е кмет на Скопие от 1929 до 1936 година и от 1939 до 1941 година. По време на неговия мандат са изградени хидроцентралата „Матка“, първият водопровод на града „Рашче“, изгражда се болница, народна банка и други.[4] Член-съдружник е на списанието „Луч“. Коста Църнушанов го нарича „много културен, хуманен, критичен към режима“.[5]
Михайлович е автор на общия градоустройствен план на Скопие (1929), който лично изпълнява до преждевременната си смърт[6]. По време на неговия мандат са построени двайсетина училища, над 280 километра градски улици, военните скривалища, разширена е била градската болница, построена нова градска кланица, построени над 20 пътни кръстовища, които и днес се използват, надлези, мостове, достъпни и изходни пътища, няколко тенис и две футболни игрища и детски курорт. Негово дело е разширяването на електрическата мрежа и канализационната система на цялата територия на Скопие. Йосиф Михайлович е част от екипа, който през 1911-1912 проектира сградата на Сръбската академия на науките и изкуствата.
Йосиф Михайлович умира на 54 години при неуспешна операция на апендицит.[7]
Негов племенник е северномакедонският архитект и урбанист Драган Томовски.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Семејства и лози на градители од Тресонче // Градителите во Македонија: XVIII–XX век. Архивиран от оригинала на 2021-11-09. Посетен на 9 ноември 2021 г. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 972-973. (на македонска литературна норма)
- ↑ Женарју, Ивана. Изградња и опреманње цркве Светог Саве у Косвској Митровици (1896–1913) // Баштина 34. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2013. с. 406-407. (на сръбски)
- ↑ Скопските градоначалници покриени со пајажина, архив на оригинала от 21 август 2014, https://web.archive.org/web/20140821193851/http://star.vest.com.mk/default.asp?id=90244&idg=5&idb=1369&rubrika=Revija, посетен на 9 юни 2012
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 153.
- ↑ Jasna Stefanovska and Janez Koželj. Urban planning and transitional development issues: the case of Skopje, Macedonia - Urbani Izziv, vol.23(2012), p.93, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304132423/http://urbani-izziv.uirs.si/Portals/uizziv/papers/urbani-izziv-en-2012-23-01-002.pdf, посетен на 19 август 2013
- ↑ Aleksić, Dejan (1960). „"Naša reč", (1939-1941): od istorijata na napredniot pečat vo Makedonija“. Скопје: Kultura.
| |||||||||||||||||||||||||||||
