Александър Буквич
| Александър Буквич Александар J. Буквић | |
| сръбски политик | |
| Роден |
12 октомври 1878 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1931 г.
|
Александър Й. Буквич (на сръбски: Александар J. Буквић) е политик от Кралство Югославия.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Скопие на 12 октомври 1878 година в семейството на херцеговеца Йован Буквич и Мария Хаджистевкова Панчева, от виден скопски ктиторски род. Завършва гръцко училище, четири класа в българска гимназия и като стипендиант на султан Абдул Хамид учи в Галатасарайския лицей. След като го завършва се записва в Правния факултет на Белградския университет. От 1901 година работи за Руското консулство в Скопие, а от 1908 година е и дописник на Санктпетербургската телеграфна агенция.[1]
Буквич е активен участник в сръбската пропаганда в Македония. От 1908 година е постоянно избиран за председател на Скопската сръбска община и като такъв в 1912 година по време на Балканската война посреща в Скопие сръбския главнокомандващ Александър Караджорджевич с хляб и сол.[1] Член е на Централния комитет на Сръбската демократическа лига, създадена след Младотурската революция в 1908 година.[2]
След разгрома на Сърбия в Първата световна война, е доброволец в щаба на руската дивизия на Македонския фронт.[2]
След формирането на Кралството на сърби, хървати и словенци, се занимава с търговия в Скопие.[1] На изборите в 1920 година е председател на Скопската община. Занимава се и с новинарство. От 1927 до 1929 година издава в Скопие вестника на турски език „Сади и милет“ (Глас на народа).[2]
На изборите в 1931 година е избран за народен представител от Скопие.[1][3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Митриновић, Чедомил М. Прво југословенско Народно претставништво изабрано 8. новембра 1931. године. Београд, Штампарија Ж. Маџаревић, 1931. с. 132. (на сръбски)
- ↑ а б в Митриновић, Чедомил М. Прво југословенско Народно претставништво изабрано 8. новембра 1931. године. Београд, Штампарија Ж. Маџаревић, 1931. с. 133. (на сръбски)
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 72.
| |||||||||||||||||||||||||||||
