Направо към съдържанието

Спиро Хаджиристич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Спиро Хаджиристич
Спиро Хаџи Ристић
сръбски политик
Спиро Хаджиристич посреща крал Петър I в Скопие
Спиро Хаджиристич посреща крал Петър I в Скопие

Роден
1879 г.
Починал
1938 г. (59 г.)
Политика
ПартияРадикална партия
Депутат в Османския парламент
(1912)   

Спиро Хаджиристич или Ристич (на сръбски: Спиро Хаџи Ристић или Spiro Hadži Ristić) е македонски сърбоманин, деец на Сръбска пропаганда в Македония, кмет на Скопие, сенатор в югославския парламент.[1]

Произхожда от йедоарския род Календаровци. Фамилията Хаджиристич през Тетово се преселва в Скопие.[2] Брат му Георги (Гьоко) Хаджиристич се преселва в Скопие, където развива собствен бизнес. Съпругата му Миля от рода Топорковци е братовчедка с Ана Бунева, майка на Борис и Мара Буневи.[3]

Спиро Хаджиристич завършва основно училище в Тетово. Започва да учи в Призренската семинария, но не я завършва, тъй като управата на училището го изпраща да продължи образованието си в Галатасарайския лицей в Цариград. Учи в Държавното висше училище за ориенталски езици, а след това политически науки в Париж.[1] Учи и в Швейцария и Багдад. По-късно е преводач в Сръбското консулство в Скопие и учител е в сръбската гимназия (1904 - 1912). Там заедно с Глигорие Елезович издава турски буквар.[4]

На парламентарните избори в 1912 година е избран за сръбски депутат в Османския парламент заедно с Янаки Димитриевич от Битоля.[5][6][7]

В 1912 година след окупацията на Скопие от сръбски части по време на Балканската война става пръв кмет на града. Остава на поста до освобождението на града от български части в 1915 година по време на Първата световна война. След края на войната и изтеглянето на българските войски, от 1918 до 1920 година отново е кмет на Скопие.[8][1]

На конгреса на предприемачите в Белград на 3 – 4 септември 1927 година Хаджиристич е представител на скопската Търговско-индустриална камара, като неин председател.[9][10] В 1932 година е избран за сенатор, а в 1935 година за депутат в Скупщината на Кралство Югославия от Радикалната партия. Занимава се с търговия на опиум, която му носи големи печалби.[11][1]

През октомври 1938 година е застрелян в Скопие от колониста Младен Йоцич, възмутен от неизплатени сметки от Тютюневата кооперация, на която Ристич е председател.[3][11]. Погребан е тържествено в града на 13 октомври.[12]

  1. а б в г Новаков, Александра Ж. Средње српске школе у Османском царству (1878 – 1912). Докторска дисертација. Нови Сад, Универзитет у Новом Саду. Филозофски факултет. Одсек за историју, 2014. с. 501. (на сръбски)
  2. Таjните на Тетово - Jедоарце // Архивиран от оригинала на 2014-02-22. Посетен на 29 януари 2013 г.
  3. а б Рубин, Земон. Д-р Миодраг Календар Хађи Ристић - живот и дело, Етно-култ, Струга, 2006, стр.5., архив на оригинала от 15 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140115062613/http://www.balkanethnology.org/files/library/Rubin/Voved.pdf, посетен на 29 януари 2013 
  4. Đukanović, Marija. Orijentalistika, KATEDRA ZA ORIJENTALNU FILOLOGIJU
  5. Hacısalihoğlu, Mehmet. Die Jungtürken und die Mazedonische Frage: (1890-1918), R. Oldenbourg Verlag GmbH Munchen, 2003, стр. 319.
  6. Boškovska, Nada. Das jugoslawische Makedonien 1918-1941: eine Randregion zwischen Repression und integration, Bohlau Verlag Ges.m.b.H und Co.KG, Wien - Koln - Weimar, 2009, стр. 121
  7. Members of the Meclis-i Mebusan, 1912 // Msu.edu. Архивиран от оригинала на 2013-07-23. Посетен на 11 януари 2013 г.
  8. Скопските градоначалници покриени со пајажина, архив на оригинала от 21 август 2014, https://web.archive.org/web/20140821193851/http://star.vest.com.mk/default.asp?id=90244&idg=5&idb=1369&rubrika=Revija, посетен на 29 януари 2013 
  9. Животот во Скопје 1918 - 1944 // Архивиран от оригинала на 2013-09-27. Посетен на 29 януари 2013 г.
  10. Хађи Ристић, Спиро. Производња и извоз нашег дувана, Београд, 1927.
  11. а б Jovanović, Vladan. Jugoslovensko kraljevsko činovništvo u Južnoj Srbiji Peščanik.net, 21.05.2013, посетен на 7 февруари 2019 г.
  12. Војнички гробишта Архив на оригинала от 2011-12-12 в Wayback Machine., www.staroskopje.vestel.com.mk