Йоан Теодоров
| Йоан Зограф Ιωάννης Ζωγράφος | |
| зограф | |
| Роден | |
|---|---|
Йоан Поптеодоров Зограф (на гръцки: Ιωάννης Ζωγράφος) е един от най-известните художници в региона на Югозападна Македония от втората четвърт на XVI век по време на възхода на църковната живопис при архиепископ Прохор Охридски.[1][2][3][4][5]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в костурското село Грамоща в семейството на поп Теодор. Съвременник е на големия художник Онуфрий Аргитис, който също работи в Югозападна Македония и Албания, и е сътрудник на сина му Никола.[4] Йоан Зограф се оформя като художник в традициите на старата костурска живописна школа. Дейността му е засвидетелствана хронологично от 1534 до 1542 година и географски от Костур до Демир Хисар. Изглежда Йоан Зограф е има ателие и ученици монаси в Слепче, тъй като има голяма продукция в Слепченския манастир „Свети Йоан Предтеча“, в Топличкия манастир „Свети Никола“, както и в селата Слоещица и Бучин. На иконата на Исус Христос Сотир в църквата в Слепченския манастир Йоан Зограф е оставил подпис на гръцки език.[3]
Негови икони са „Исус Христос“ (1534/1535) от „Свети Никола Топлички“, по-късно в Слепченския манастир,[6] подписана „χειρ ιω(άννου) <ϊ>ζωγράφου ιου Πα(Πα) Θεωδόρου Γραμοστ(ινού)“,[4] „Света Богородица“, неподписана, пареза на икона на Христос, в Националния музей в Скопие,[6] царски двери, неподписани, от „Свети Герман“ в Герман, днес в Леринския археологически музей.[6]
Стенописните му дела са нартексът (1534/1535)[6] с подпис „χειρ <ϊ>ζωγράφου Ιω(άνν)ου“,[4] наосът (1536/1537) и параклисът на храма „Свети Никола Топлички“,[6] храмът „Свети Николай“ в Курян, Фиерско, заедно с Николай,[6] подписан „όταν εις Θεών εκπετάσης τας χείρας ω Θεού θήτα μνήσθιτη καμού (του) αμαρτολού κ(αι) αμαθούς Ιωάνου κ(αι) Νικολάου“,[4] храмът „Свети Георги“ в Арбанаси, заедно с Николай,[6] и неподписаните стенописи в храма „Свети Атанасий“ в Слоещица, Демир Хисар.[6]
На Йоан са приписвани икони от „Свети Йоан Богослов Канео“ в Охрид, в Струга, в Грънчари (15 икони от дейсисния ред), от „Свети Никола“ в Зързе (1534/1535), от Битолския музей и Охридската галерия за икони.[6] Според Маргарита Куюмджиева стенописите в „Свети Андрей“ в Матка (1559/1560), „Свети Атанасий“ в Шишево (1565) и „Свети Спас“ в Добри дол (1576) са дело на зографи от школата на Йоан Теодоров.[5]
Йоан е зограф с големи умения, сравними с тези на майсторите от Класическия Палеологов период. Той добре познава на канона и догматиката, съдейки по цитатите от литургията. Също така познава и новоканонизираните светци – изписва Георги Софийски Нови, както и политиката на архиепископ Прохор за възстановяване на охридския примат над сръбските епархии – изписва сръбските култове, светците Симеон, Сава и т.н.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Палигора, Ристо. Каталог Цркви и Манастири на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион. с. 20. Посетен на 2 юли 2015. Архив на оригинала от 2015-07-03 в Wayback Machine.
- ↑ Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 150.
- ↑ а б в Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 652. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 322. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
- ↑ а б Куюмджиева, Маргарита. Зографи от селищата на планината Грамос: Линотопи и Грамоста // Пътища на балканските зографи. Посетен на 1 юни 2019 г.
- ↑ а б в г д е ж з и Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 323. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
