Свети Спас (Добри дол)
| „Свети Спас“ „Свети Спас“ | |
 Общ изглед от изток | |
 Местоположение в Добри дол | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Добри дол |
| Посветен на | Възнесение Господне |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Скопска |
| Изграждане | 1576 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Спас“ в Общомедия | |
„Свето Възнесение Господне/Христово“ или „Свети Спас“ (на македонска литературна норма: „Свето Вознесение Христово“, „Свети Спас“) е късносредновековна православна църква в скопското село Добри дол, Северна Македония. Част е от Скопската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]
Малката гробищна църква е изградена и изписана в 1576 година според ктиторския надпис над правите светци на южната стена. Църквата е еднокорабна сграда с правоъгълна основа, со полукръгла апсида отвън и отвътре и засводена с полукръгъл свод. В храма се влиза през южната стена на новодоградения притвор.[1]
Живописта е дело на двама художници. Единият е по-талантлив и негово дело са правите фигури в първата зона, образите на совда, фигурата на Исус Христос и в нишата над входа в църквата. Художникът има тънко чувство за колорит и прецизен рисунък, фигурите му са тънки, издължени, с хармонични пропорции и хубави пози. Лицата са с охра, осветляванията с бяла боя. Употребява дискретни пастелни цветове и отделя внимание на декоративните орнаменти. Смята се, че този художник е част от групата изписала „Свети Никола“ в Шишево, поради присъствието на античната пророчица Сибила Еритрейска.[1] Според Маргарита Куюмджиева стенописите са дело на майстор от школата на Йоан Теодоров.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Црковната традиција во Скопје и Скопско от IV век до денес (2- дел) // Премин Портал. Посетен на 8 април 2014 г.
- ↑ Куюмджиева, Маргарита. Зографи от селищата на планината Грамос: Линотопи и Грамоста // Пътища на балканските зографи. Посетен на 1 юни 2019 г.
