Илия Дуков
| Илия Дуков | |
| български общественик | |
| Роден |
1800 г.
|
|---|---|
| Починал | 1895 г.
|
| Семейство | |
| Деца | Екатерина Дукова Никола Дуков Атанас Дуков |
Илия Атанасов Дуков е български общественик, участник в борбата за българска църковна независимост.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Илия Дуков е роден в 1800 година в град Неврокоп, тогава в Османската империя. Учи в местното килийно училище. Замогва се и става собственик на хан. Активно участва в борбите за църковно-национална независимост на българите в Неврокопско и е един от местните лидери на движението. Той е пръв председател на Неврокопската българска община и заема тази длъжност от 1860 до 1871 година. Дуков има важен принос за откриването в Неврокоп на новобългарско училище през 1862 година и на девическо училище през 1867 година и спомага за създаването на читалище „Зора“ (днес „Просвета“). В 1866 - 1867 година временно се увлича от униатската пропаганда.[1] В 1866 година със Стоил Полизоев Дуков пристига в Сяр, за да води преговори с католическия владика Мелетий Драмски. Стефан Веркович обаче ги отклонява от унията и предава молбата им до руския консул в Солун Александър Лаговски, който им обещава да действа пред валията да се позволи богослужение на български в неврокопската църква.[2]
Дуков е един от организаторите на народния събор, проведен през 1869 година в село Гайтаниново, на който се провъзгласява отказването на Неврокопския край от Цариградската патриаршия.[3] През 1873 година в хана на Дуков е свикан учителски събор, на който се основава учителско дружество „Просвещение“.
След погрома на Априлското въстание през 1876 година Дуков е обвинен в революционна дейност, за което е арестуван. През 1891 година се запознава с Васил Кънчов, който пише за него:
| „ | Дядо Илия е бил дълги години най-влиятелното лице от християните във всички градски и казалииски работи в Неврокоп... Сега старостта го е налегнала и той тихо и мирно очаква края на много трудния си живот. Обаче дядо Илия силно се интересува от хода на черковната борба и сега най-големият му идеал е да доживее да види в Неврокоп български владика.[4] | “ |
През 1894 година е сред участниците в тържественото посрещане на първия български екзархийски митрополит - Иларион Неврокопски. Сътрудничи на Стефан Веркович при събиране на етнографски материали. Поддържа кореспонденция с Йоаким Груев, Васил Чолаков, Христо Тъпчилещов, Стефан Захариев и други по проблемите на просветните и църковно-националните борби. Разпространява сред населението български вестници и книги. Дарител е на местното читалище и девическо училище. Заради дейността си, многократно е преследван и арестуван от османските власти.
Илия Дуков умира в родния си град през 1895 година на преклонна възраст. Той е баща на просветната деятелка Екатерина Дукова, на общественика Никола Дуков и на военния деец и революционер Атанас Дуков.[5][6][7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.265, 270-271.
- ↑ Снѣгаровъ, Иванъ. Солунъ въ българската духовна култура: исторически очеркъ и документи. София, Университетска библиотека № 180. Придворна печатница, 1937. с. 42.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 17.
- ↑ Кънчов, Васил. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр.259.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 296.
- ↑ Марков, Иван. Дейци на националното Възраждане в Неврокопския край. "Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането". София, 1979, стр.95-97.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 230.
