Васил Чолаков

Васил Чолаков
	Васил Чолаков
български фолклорист
	Васил Чолаков
Роден	1828 г. Панагюрище, Османска империя
Починал	26 октомври 1885 г. (57 г.) Панагюрище, Княжество България
Научна дейност
Област	Етнография

Васил (Василий) Динчов Чолаков е български духовник, фолклорист, издател, книжовник, етнограф, библиограф и нумизмат.^[1]

Биография

Чолаков е роден през 1828 г. в Панагюрище. Първоначално учи в родния си град, а после е ученик и послушник на Неофит Рилски в Рилския манастир (1838 – 1843). Възпитаник е и на гръцкото средно училище в Пловдив. Завършва духовна семинария в Киев (1848 – 1855) и следва в Духовната академия в Москва.

Събира и записва народни песни, обичаи и умотворения, една част от които предава в Москва на Константин Миладинов, който ги включва в сборника Български народни песни от 1861 г. След като се запознава с Миладинови, те запалват у него жаждата за събиране на материали за миналото и бита на българите. След като напуска Москва в края на 1858 г., Чолаков заминава на обиколка в Македония. През 1859 г. е в Рилския манастир, където проучва съхраняваните там стари ръкописи, евангелия, жития и старини, вследствие на което създава каталог на запазените ръкописни книги.

Минават още няколко години, през които Чолаков обикаля българските земи, когато през 1863 г. най-накрая се прибира в родния си град. Става учител в Панагюрище и допринася за издигане на учебното дело. През 1872 г. Васил Чолаков сам издава в Болград Български народен сборник. По-късно се замонашва в Рилския манастир под името Константин Рилец (1875).

След Освобождението през 1879 се завръща в Панагюрище. Оглавява борбата срещу протестантските мисионери в региона. Умира през 1885 година.

Почтеността му кара местните първенци да се допитват до него при взимането на важно решение. Но прекалената му искреност, чрез която остро критикувал грешките на съгражданите си, не се харесвали никак на мнозина. Неоснователно е обвинен в униатство и католическа пропаганда. Изявява се като борец за чистотата на православната вяра, читалищен деец, един от инициаторите за създаването на читалището в града, сътрудник на списанията „Български книжици“, „Читалище“ и вестниците „България“, „Българска пчела“, „Турция“, Македония, „Право“ и други. Издава „Каталог на съхранените в Рилския манастир ръкописни книги“ (Български кжнижици, 1869, № 2). Поддържа кореспонденция с Найден Геров и други.

Съчинения

Описание на село Панагюрище / Съставено от В. Чолакова; А издадено от Панагюрското читалище. Печятано у Цариград, 1866.
Православний глас против протестантскийт прозелитизъм в България / Издава Рилский монастир. Русчюк: В книгопечятницата на Дунавската област, 1869.
Наръчна книга за различието на протестантското учение от православието / Издава Василий Чолаков. Въ[в] Вена: У печятница Л. Сомер и др., 1870.
Българский народен сборник: Ч. 1. / Събран, нареден и издаден от Василия Чолакова. Болград: В печатницата на Централното училище, 1872 (2. изд. 2004).

Литература

Вакарелски, Хр. Васил Чолаков. – Родна реч, 1939, № 4.
Минев, А. Учебното дело в Панагюрище преди Освобождението. – В: Панагюрище в миналото, 1956.
Шопов, П. Васил П. Чолаков. Бележки за живота и дейността му с оглед на работата му като фолклорист и етнограф. – Изв. Етнограсфския институт с музей, 1965, № 8.
Николов, Й. Васил Чолаков и протестантската пропаганда през Възраждането. – Исторически преглед, 1969, № 4.
Русев, Р. Васил Чолаков – книжовна дейност. – Изв. Института за литература, 1972, № 21.
Аретов, Н. Между манастира и мегдана. Възрожденецът Васил Чолаков. – Литературна мисъл, 1989, № 6.
Мицкова, М. Книжовната дейност на Васил Чолаков в контекста на диалектоложките проучвания през Възраждането. – Научни трудове на Пловдивския университет. Филология. Т.54, кн.1, сб. А, 2016, Пловдив: УИ „П. Хилендарски”, 2017, 76 – 91.

Външни препратки

Бележки

↑ Георгиева, Ани. Българска книга. Енциклопедия. Pensoft Publishers, 2004, стр.476 – 477.

[1] Георгиева, Ани. Българска книга. Енциклопедия. Pensoft Publishers, 2004, стр.476 – 477.

[1]