Железна река
| Железна река Железна Река | |
| — село — | |
 | |
  Железна река | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Гостивар |
| Географска област | Горни Полог |
| Надм. височина | 959 m |
| Население | 98 души (2002) |
| Пощенски код | 1239 |
| Железна река в Общомедия | |
Железна река, още Железно Речани или Железно Речане (изписване до 1945 Жѣлезно Рѣчани, на македонска литературна норма: Железна Река; на албански: Lumi Hekurt), е село в Северна Македония, в Община Гостивар.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Горни Полог южно от град Гостивар в южните склонове на Сува гора.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В началото на XIX век Железна река е българско село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Жѣлезно Рѣчани има 560 жители българи християни.[1]
По-голямата част от жителите на селото са сърбомани под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Железна река има 70 сръбски патриаршистки къщи.[2] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Железно Речани има 40 българи екзархисти и 560 българи патриаршисти сърбомани.[3]
В 1913 година селото попада в Сърбия. През 1922-1923 година в селото е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.[4] Според Афанасий Селишчев в 1929 година Железно Речани е цантър на община от 6 села в Горноположкия срез и има 90 къщи с 447 жители българи.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 98 жители македонци.[6]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Железна река
Брайко Стойков Андреев, 26-годишен; бозаджия; македоно-одрински опълченец; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.IX.1912 г. - неизвестно; ранен на 22.IV.1913 г.[7]- Лазар Петров, македоно-одрински опълченец; местоживеене град Браила, Румъния; Лазарет; 22. X. 1912 г.- 10. VIII. 1913 г.[8]
- Методия Попоски (1884-1951), български екзархийски свещеник
- Найден Илиев Тодоров, македоно-одрински опълченец; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 18.VI.1912г.; Убит при Емирица.[9]
- Наум Йовчев Арсинов, 22-годишен; македоно-одрински опълченец; местоживеене село Турски Търстеник, Никополско; бозаджия; 1 рота на 2-а Скопска дружина; убит на 18. VI. 1913 г.[10]
- Софре Исаков Мицов, бозаджия; македоно-одрински опълченец; IV клас; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 7. X. 1912 г. - неизвестно[11]
- Свързани с Железна река
Радован Павловски (р. 1937 - 2022), поет от Северна Македония, по произход от Железна Река.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 214.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
- ↑ Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 53.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.25.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 41.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 561.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 712.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 54.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 464.
| |||||||||||
