Ерменикьой
- Тази статия е за селото във Вилает Одрин. За селото във вилает Истанбул вижте Ерменикьой (вилает Истанбул).
Ерменикьой Elmalı | |
— село — | |
Страна | Турция |
---|---|
Регион | Мармара |
Вилает | Одрин |
Надм. височина | 119 m |
Население | 830 души (2011) |
Пощенски код | 22200 |
Ерменикьой (на турски: Elmalı, Елмалъ) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Узункьопрю, Вилает Одрин.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 20 километра югоизточно от Узункьопрю. От Одрин е отдалечено на 85 километра, от Родосто или Мраморно море – на 75 км.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Ерменикьой е българско село в Узункьоприйска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ерменикьой (Ermeni-keui) има 185 домакинства и 843 българи.[1]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 83 български екзархийски семейства или 475 души.[2]
През 1903 учител в селското училище е художникът Христо Лозев.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Ермени кьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Българското население на Ерменикьой се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. Населението на Ерменикьой се заселва в Аджемлер, Ортакьой, Казанлък, Голяма Франга, Гайдахор, Сигмен и Телялкьой.[5]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ерменикьой
- Ангел Стоянов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, 1 рота на 8 костурска дружина, убит при връх Говедарник на 6 юли 1913[6]
- Стоян Пандиев, македоно-одрински опълченец, 2 и 3 рота на 8 костурска дружина[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 26.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 299.
- ↑ Попдимитров, Иван. Спомени за с. Ерменикьой, Узункюприйско, Източна Тракия, Научен архив на БАН, Варна, 1975, стр. 4.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 847.
- ↑ Никола З. Шумарев. „Низ ужаса на пламъците“, София, 2010, Издателство Макро Студио, стр. 121.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 663.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 532.