Направо към съдържанието

Епаминондас Харисиадис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Епаминондас Харисиадис
Επαμεινώνδας Χαρισιάδης
гръцки лекар
Роден

Учил вАтински университет
Парижки университет

Епаминондас Харисиадис (на гръцки: Επαμεινώνδας Χαρισιάδης) е гръцки лекар и революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век.[1]

Роден е в Корча, тогава в Османската империя. Получава основно образование в родния си град, след което учи в Медицинския факултет на Атинския университет, а след това в Парижкия университет, където учи при Самюел Поци. Връща се в Османската империя като лекар в Солун. Установява връзки с гръцкото консулство в Солун и чрез доктор Янис Своронос установява приятелски отношения с Константинос Мазаракис, който служи в консулството като дипломат под псевдонима Стеряакис. Харисиадис е използван много пъти от консулството за лечение на ранени гръцки четници в района на Ениджевардарското езеро. На 17 май 1905 година в гората Батацин край Под при сблъсък между гръцка и българска чета е ранен поручик Спирос Спиромилиос. Той е отведен в приятелска къща в село в района и след това в Негуш, където е лекуван от лекарите Христодулос Пердикарис и Харисиадис.[1] Харисиадис оперирал всякакви пациенти, каквито му даде консулството като възраст и пол, от ученички до възрастни четници, както и прави всякакви операции. Арестуван е от турските власти и заминава в изгнание в Кайро, Египет, където отново се отличава с националните борби. Там Харисиадис отбива влиянието на албанските националисти от Корча, проникнали в гръцката община. В писмо до Стефанос Драгумис Харисиадис пише, че корчанци в Египет, за съжаление, са прекалено албанци.[2]

По време на Балканските войни Харисиадис служи като военен лекар капитан. Работи във Военната болница във Ветрен, едно от най-големите огнища на епидемията от холера. Само за един месец епидемията е ликвидирана и Харисиадис е преместен в Първа военна болница в Солун, за да посрещне края на войната във Военната болница в Кавала. Харисиадис участва в така наречената Северноепирска борба в 1914 година. По време на гръцката окупация на Корча е кмет на града.[3]

През 20-те години живее със съпругата си Аспасия, сестра на Герман Каравангелис, в Солун, където той е един от главните хирурзи в болницата „Теагенио“.[3]

  1. а б Νταφούλης, Παύλος Αχ. Η υγειονομική περίθαλψη κατά την ένοπλο φάση του Μακεδονικού Αγώνος (1904-1908) και η δράση των εφέδρων και μονίμων αξιωματικών του υγειονομικού που συμμετείχαν στον Μακεδονικό Αγώνα. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Ιατρική Σχολή. Διδακτορική διατριβή, 2007. σ. 230. (на гръцки) Архив на оригинала от 2021-12-02 в Wayback Machine.
  2. Νταφούλης, Παύλος Αχ. Η υγειονομική περίθαλψη κατά την ένοπλο φάση του Μακεδονικού Αγώνος (1904-1908) και η δράση των εφέδρων και μονίμων αξιωματικών του υγειονομικού που συμμετείχαν στον Μακεδονικό Αγώνα. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Ιατρική Σχολή. Διδακτορική διατριβή, 2007. σ. 233. (на гръцки) Архив на оригинала от 2021-12-02 в Wayback Machine.
  3. а б Νταφούλης, Παύλος Αχ. Η υγειονομική περίθαλψη κατά την ένοπλο φάση του Μακεδονικού Αγώνος (1904-1908) και η δράση των εφέδρων και μονίμων αξιωματικών του υγειονομικού που συμμετείχαν στον Μακεδονικό Αγώνα. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Ιατρική Σχολή. Διδακτορική διατριβή, 2007. σ. 235. (на гръцки) Архив на оригинала от 2021-12-02 в Wayback Machine.