Спирос Спиромилиос
| Спирос Спиромилиос Σπύρος Σπυρομήλιος | |
| гръцки военен и революционер | |
.jpg) | |
| Роден |
1864 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Военна служба | |
| Звание | полковник |
| Депутат в Гръцкия парламент: | |
| Спирос Спиромилиос в Общомедия | |
Спиридон или Спирос Спиромилиос, известен като Орела от Химара, (на гръцки: Σπύρος Σπυρομήλιος; на албански: Spiro Milo), е гръцки офицер и андартски капитан от албански произход[1], участник в Гръцката въоръжена пропаганда в Македония,[2] по-късно в Балканските войни и един от ръководителите на Автономната република Северен Епир в 1914 година.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Спиромилос е роден през 1864 година в епирското градче Химара, като произхожда от големия род Спиромилиос. Завършва военната академия в Неапол, Италия и влиза в гръцката армия.
На 7 март 1903 година организира засада край тесалийското село Кувелци и залавя 33-ма преносвачи на оръжие от ВМОРО, които заедно с водача си Ламбро Поповски са осъдени на каторга в Гърция[3].
Действа с Евтимиос Каудис в Костурско срещу четите на ВМОРО. На 30 ноември Митре Влаха и Геро Ресенски нападат Каудис и Спиромилиос в главната им база в Желево, но в критичния момент пристигат османски войски и стотина души милиция от влашкото село Писодер и андартите са спасени.[4][5]
През май 1905 година под псевдонима капитан Аталис Буас (Αθάλης Μπούας) оглавява чета от 35 души на Гръцката пропаганда в Македония, която воюва с българските чети на ВМОРО в района на Каракамен. Само след няколко дни обаче Спиромилиос е ранен от българи в крака и се оттегля в Солун да се лекува. В 1906 година става член на Епирската Етерия. В 1909 година е произведен в капитан и взима участие в преврата в Гуди.
На 5 ноември 1912 година при избухването на Балканската война с доброволческа част от 2000 души, предимно епироти и 200 критяни дебаркира от Корфу в Епир и овладява Химара. След обявяването на албанската независимост на 28 ноември във Вльора Спиромилиос получава заповед за изтегляне, тъй като гръцкото командване очаква мащабна атака в Епир. Спиромилиос отказва да изпълни заповедта и успешно организира отбраната с местни гръцки милиции. След края на Междусъюзническата война Северен Епир е предаден на Албания и гръцките части получават заповед за изтегляне на новата граница. На 9 февруари 1914 Спиромилиос отказва да се изтегли и обявява района за автономен, а себе си за капитан на Химара. Химара става част от Автономната република Северен Епир, обявена на 28 февруари в Аргирокастро.
След окупацията на Северен Епир от Италия в 1915 година по време на Първата световна война Спиромилиос се оттегля в Гърция и през май е избран за депутат в парламента.
В 1926 година се уволнява от армията с чин полковник.[6][7]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Σ. Σπυρομήλιος, Αλβανοί και Αλβανισταί. Αθήναι: καταστήματα Ακροπόλεως,Β. Γαβριηλίδου, 1914.
- Писмо на Спиромилиос до Елевтериос Венизелос върху Епирския въпрос, 1914[неработеща препратка]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Upward, Allen. The East End of Europe: The report of an unofficial mission to the European provinces, London, J. Murray, 1908, стр.333.
- ↑ Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. σ. 103. (на гръцки)
- ↑ Upward, Allen. The East End of Europe: The report of an unofficial mission to the European provinces, London, J. Murray, 1908, стр.335-336.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 193.
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 52.
- ↑ Σακελαρίου, Μ. Β. Ήπειρος: 4000 χρόνια ελληνικής ιστορίας και πολιτισμού. Εκδοτική Αθηνών, Αθήνα 1997.
- ↑ Bon, Nataša Gregorič. Contested Spaces and Negotiated Identities in Dhermi/Drimades of Himare/Himara area, Southern Albania, Nova Gorica 2008, page 143-144., архив на оригинала от 10 юни 2011, https://web.archive.org/web/20110610025500/http://www.p-ng.si/~vanesa/doktorati/interkulturni/3GregoricBon.pdf, посетен на 15 март 2010
