Елена Асенина Кантакузина
| Елена Асенина Кантакузина Ελένη Ασανίνα Καντακουζηνή | |
| византийска принцеса и графиня на Салона | |
| Родена |
средата на XIV век
|
|---|---|
| Починала | след 1394 г.
|
| Семейство | |
| Род | Кантакузини |
| Баща | Матей Кантакузин |
| Майка | Ирина Палеологина |
| Братя/сестри | Димитър I Кантакузин Йоан Кантакузин Теодора Кантакузина Мария Кантакузина |
| Съпруг | Луис Фадрик Арагонски |
| Деца | Мария Фадрик Кантакузина |
Елена Асенина Кантакузина (на гръцки: Ελένη Ασανίνα Καντακουζηνή, † след 1394) е византийска принцеса и графиня на Салона от 1382 до 1394 г.
Бащата на Елена – Матей Асен Кантакузин, е византийски съимператор и по-късно деспот на Морея.[1] Майка ѝ – Ирина Палеологина, е внучка е на император Андроник II Палеолог и Ирина Монфератска. По бащина линия Елена Кантакузина произхожда от рода Кантакузини и от византийския клон на Асеневци, а по майчина – от Палеолозите. Изворите я описват като първа братовчедка на император Мануил II Палеолог и на пелопонеския деспот Теодор I Палеолог.[2] Описанието, което позволява да бъде идентифицирана като една от трите дъщери на Матей Кантакузин, е че тя била дъщеря на брата на майката (вуйчото) на Мануил II и Теодор I.[2]
През 1356 г. Елена се е намирала с майка си и сестра си в Грацианопол, когато семейството е преместено на остров Тенедос по заповед на император Йоан V Палеолог. През 1361 г. се установява с баща си в Пелопонес, където по-късно е омъжена за Луис Фадрик Арагонски, граф на Салона, господар на Зетуни и на други владения в Централна Гърция.[3] Съпругът ѝ умира през 1382 г., но Елена продължила да управлява самостоятелно владенуята му до 1394 г. През това време срещу нея се обединили братовчед ѝ Теодор I Палеолог и атинският херцог, а Елена потърсила подкрепа от управителя на Фарсала Стефан, който бил по-малък син на сръбския цар Симеон Урош. За да скрепи съюза им, Елена сгодила за Стефан дъщеря си Мария. През април 1388 г. Елена получила предложение от Хуан I Арагонски да получи правата на кастелан на Атина и Акропола, ако поеме ангажимента да ги защитава. Между 1388 и 1391 г. тя имала сериозни неприятности и с Венеция, заради отказа си да обезщети един венециански гражданин на Корон, чието имущество било конфискувано от съпруга ѝ през 1381 г. на борда на един кораб от Анкона.[4]
В края на 1393 г. или в началото на 1394 г. Салона била превзета от османския султан Баязид I, а Елена и красивата ѝ дъщеря се предали доброволно на султана, след което и двете били приети в харема му. За събитието съобщава Лъв Халкокондил, а датировката му е улеснена от едно писмо на атинския херцог, с което последният съобщава на брат си за събитията в Салона.[4] От Халкокондил обаче е информацията, че Елена Асенина донесла позор за жителите на Делфи, като предала властта си на над него в ръцете на своя любовник – свещеник на име Стратий, поради което местният архиепископ (вероятно този на Лариса) се оплакал от нея на султан Баязид I, който използвал случая като претекст, за да завладее Салона.[5] Година по-късно турците екзелутирали дъщеря ѝ заради изневяра.[6]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Елена Асенина Кантакузина се омъжва за Луис Фадрике Арагонски, граф на Салона, на когото ражда една дъщеря:
- Мария Фадрике Кантакузина. След превземането на Салона е взета в харема на султан Баязид I под името Мария хатун.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Nicol 1968, с. 160; Божилов 1994, с. 309.
- ↑ а б Nicol 1968, с. 160.
- ↑ Nicol 1968, с. 160 – 161; Божилов 1994, с. 309.
- ↑ а б Nicol 1968, с. 161.
- ↑ Nicol 1968, с. 161 – 162.
- ↑ Nicol 1968, с. 163.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Nicol, Donald M. (1968). The Byzantine Family of Kantakouzenos (Cantacuzenus) ca. 1100 – 1460: a Genealogical and Prosopographical Study. Washington, DC: Dumbarton Oaks
- Божилов, Иван (1994). Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография. София: БАН, Марин Дринов, ISBN 9544302646