Хуан I Арагонски
| Хуан I Арагонски | |
| 15-и крал на Арагон | |
 | |
| Роден |
27 декември 1350 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Манастир Поблет, Испания |
| Религия | християнство |
| Управление | |
| Период | 1387 – 1396 |
| Предшественик |  Педро IV Арагонски |
| Наследник | Мартин I Арагонски |
| Други титли | граф на Барселона; крал на Валенсия, Сардиния и Корсика |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Дом Барселона |
| Баща | Педро ІV Арагонски |
| Братя/сестри | Мартин І Арагонски |
| Деца | Йоланда Арагонска |
| Подпис |  |
| Хуан I Арагонски в Общомедия | |
Хуан I Ловец (на испански: Juan I el Cazador; * 27 декември 1350; † 19 май 1396) e 15-и крал на Арагон и Валенсия, Сардиния и Корсика (под името Джовани I), граф на Барселона от 1387 г.
Известен като покровител на провансалските трубадури, основава в Барселона подобие на тулузските карнавали на цветятата („jeux floraux“). Народът го мрази заради жестокостта му и лошото му управление.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Син е на краля на Арагон Педро IV Арагонски и на третата му съпруга Елеонора Сицилианска.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Управление (1387 – 1396)
[редактиране | редактиране на кода]
Наследява баща си след смъртта му през 1387 г. Коронясан е в Сарагоса през 1388 г.[1]
Личността на Хуан е пълна противоположност на баща му. Ако Педро е склонен да се бори и интригува,[2] то синът му предпочита лукса и удоволствието пред военната слава.[3] Неговият идеал за живот е мирът и хармонията; живот, в който той може да се занимава с любимите си занимания лов, литература и изкуство.[4]
Държавните дейности не го привличат, а съпругата му Йоланда дьо Бар отговаря за държавните дела. Той решава да направи Арагон център на интелектуалния живот – както 150 години по-рано в южната част на Франция, сега трубадурите да се събират около неговия трон. Отначало успява. В двора на Хуан се тълпят музиканти и певци, които забавляваха краля през вечерните часове. И дните се прекарват в многобройни и скъпи ловни пътешествия.[5][6] Заради тях арагонецът получава прякора Хуан „Ел Казадор“ (Ловеца).
Започва недоволство в Арагон. През 1388 г. Кортесите в Монсон настояват да се спре екстравагантността и разточителството на двора. Заместник-канцлерът Рамон де Франсия и съдия Доминго Сердан, от името на представителите на Арагон и Майорка, искат реформи за отстраняване от кралския двор скандалните фигури, включително довереното лице на кралицата Кароза де Вилагут. Преговорите продължават няколко месеца и когато Хуан оценява мащаба на заплахата за своето управление, удовлетворява исканията. Довереникът на кралицата е изгонен, а кралят обещава да спазва законите и привилегиите в кралството.[7][8]
Хуан реформира Кортесите на Каталуния със създаването на четвърто съсловие (brazo), което включва дребните благородници или кабалерос.[9]
Хуан умира през 1396 г. и не оставя мъжки наследник, затова тронът се предава на брат му Мартин I Арагонски.
Бракове и потомство
[редактиране | редактиране на кода]Жени се два пъти:
∞ 1. 1373 за Мате д’Арманяк († 1378), дъщеря на Жан I, граф д’Арманяк, от която има пет деца:
- Хайме Арагонски (Валенсия, 1374])
- Хуана Арагонска (1375 – 1407), ∞ 1392 за Матийо дьо Фоа-Беарн, граф на Фоа, който претендира за трона на Арагон след смъртта на Хуан I, от когото няма деца.
- Хуан Арагонски (Барселона, 1376)
- Алфонсо Арагонски (1377)
- Елеонора Арагонска (1378)
2. ∞ 1380 за Йоланда дьо Бар (ок. 1365 – 1431), дъщеря на Роберт I (1344 – 1411) и Мария Френска (1344 – 1404), от която има шест или седем деца:
- Хайме Арагонски (1382 – 1388)
- Йоланда Арагонска(1383 – 1443), ∞ 1400 за херцог Луи II Валоа-Анжуйски
- Ферднандо Арагонски (1389), херцог на Херона и граф на Сервера
- Антония Арагонска (1391-1392)
- Хуана Арагонска (1392-1396)
- Еленора Арагонска (1393)
- Педро Арагонски (1394), херцог на Херона и граф на Сервера
Надгробен паметник в манастира Поблет
[редактиране | редактиране на кода]-
Хуан и Виоланта дьо Бар -
детайл -
общ изглед
_-_Monastery_of_Poblet_-_Catalonia_2014.JPG)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ KINGS of ARAGON 1137 – 1410):Infanta doña VIOLANTE de Aragón
- ↑ Joan I de Catalunya-Aragó (каталан.). Gran Enciclopedia Catalana.
- ↑ Рыжов К. Все монархи мира. Западная Европа Хуан I Арагонский
- ↑ KINGS of ARAGON 1137 – 1410):Infanta doña VIOLANTE de Aragón
- ↑ Joan I de Catalunya-Aragó (каталан.). Gran Enciclopedia Catalana.
- ↑ Рыжов К. Все монархи мира. Западная Европа Хуан I Арагонский
- ↑ Joan I de Catalunya-Aragó (каталан.). Gran Enciclopedia Catalana.
- ↑ Рыжов К. Все монархи мира. Западная Европа Хуан I Арагонский
- ↑ KINGS of ARAGON 1137 – 1410):Infanta doña VIOLANTE de Aragón
- Javier Leralta, Apodos reales: historia y leyenda de los motes regios, Madrid, Sílex (Serie Historia), 2008. ISBN 978-84-7737-211-0
- Vicente Salas Merino, Genealogía de los reyes de España, Madrid, Visión, 2007. ISBN 978-84-9821-767-4
- Chaytor, H. J. A History of Aragon and Catalonia. London: Methuen, 1933.