Направо към съдържанието

Книга на Еклисиаста

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Еклесиаст)
Тази статия е за книгата от Стария завет. За албума на КариZма вижте Еклисиаст (албум).

Книга на Еклисиаста
קֹ‏הֶ‏לֶ‏ת
СъздаденIII век пр. Хр.
Оригинален езикиврит
ПоредицаСтар завет
ПредходнаКнига Притчи Соломонови
СледващаКнига Песен на песните
Книга на Еклисиаста в Общомедия

Еклисиаст,[1][2] т.е. Проповедник (на гръцки: Εκκλησιαστής; на латински: Ecclesiastes; на иврит: קהלת, Кохелет), е книга от Стария завет (еврейската Библия). Заглавието на тази книга води началото си от гръцкия превод на седемдесетте.

Еклисиаст е анонимен труд,[3] най-вероятно написан в III век пр.н.е. [4] Авторът се представя като син на Давид и цар на Йерусалим, т.е. Соломон, което датира книгата от X век пр.н.е.

Книгата говори за смисъла на живота и за най-добрия начин той да бъде изживян. Тя обявява всички човешки дела за суета, тъй като и мъдрите, и глупавите са подвластни на смъртта, а постиженията им са нетрайни. Еклисиаст недвусмислено определя разума за основа на добре преживения земен живот, но в никакъв случай не приписва вечност на живота. Заради безсмислието на живота човек трябва да се радва на малките радости от всекидневието, като ядене, пиене и доволство от собствения труд.

В творбата има лични и автобиографични елементи. Тя съдържа предимно афоризми и максими, които се редуват с кратки и ясни обяснения и разсъждения върху смисъла на живота и най-добрия начин на живот. Голямо внимание е отделено на смъртта (глава 3).

Повечето изследователи на книгата смятат епилога (стихове 12:9–14) за добавени от по-късен автор. Някои изследователи смятат за добавки и други пасажи, целящи книгата да бъде направена религиозно по-ортодоксална, например напомнянията за справедливостта на Бога и за нуждата от набожност.[5]

Значение на заглавието

[редактиране | редактиране на кода]

Еврейската дума קהלת (Кохелет) означава служба или дейност на онзи, който говори, поучава, проповядва пред събрание, на иврит קהל (кахал), на гръцки εκκλησία (първоначално εκκλησία означава светско събрание, а по-късно започва да се използва със значение на религиозно събрание, като в Новия завет вече има значение на църква). Друго тълкувание на думата קהלת (кохелет) е събирач, като от контекста на книгата може да се предположи, че събира афоризми или група от хора, за да ги учи на мъдрост.

В българското заглавие на книгата е запазена гръцката дума, Εκκλησιαστής, с новогръцко произношение (η = и), съответно побългарена (без окончанието ής),[6] а освен това се използва и славянското заглавие Проповедник. Обаче това заглавие предполагало религиозна функция, докато действителната функция е по-скоро учител.

В първите две глави авторът описва себе си като син на Давид и цар на Израел в Йерусалим, представяйки се като велик мъдрец, живеещ в разкошен дворец. Това би могло да се отнася само до цар Соломон, понеже неговите наследници са царе само на Юдея. По-късно традиционното схващане на равините и на ранните християни е, че книгата Еклисиаст е написана от цар Соломон. Разпространено сред съвременните изследователи схващане е, че книгата е написана около 250 пр.н.е. от неелинизиран интелектуалец от средите на втория йерусалимски храм. Тази най-късна възможна датировка се определя от факта, че в книгата на Сирах (написана около 180 г. пр.н.е.) многократно се цитират или перифразират места от Еклисиаст като от канонично произведение.

Еврейският език на Еклисиаст не е обичаен за епохата на царуването на Соломон, понеже книгата съдържа множество заемки от други езици, например от арамейския и староперсийския език. Влиянието им е характерно за късния еврейски език, настъпило след превземането на Йерусалим от вавилонските войски през 587 г. пр.н.е.. Обаче използването на тези заемки може да се свърже и с езиковите познания на Соломон, които евентуално е натрупал при развитието на външната търговия и международните отношения (Първа книга на царете 4:30, 34; 9:26–28; 10:1, 23, 24).

Датиране на Еклисиаст

[редактиране | редактиране на кода]

Доминик Рудман в изследването си Детерминизмът в Еклисиаст (JSOTSup. 316; Sheffield: Sheffield Academic Press, 2001, стр. 13) цитира различни съвременни коментари в подкрепа на датирането на Еклисиаст. Същият автор в Бележка относно датирането на Еклисиаст. Архив на оригинала от 2005-09-07 в Wayback Machine. в Catholic Biblical Quarterly том 61, бр. 1 (1999), стр. 47 – 53, обсъжда книгата Лингвистични доказателства и датиране на Кохелет от Чун Леонг Сеов (JBL, том 115 (1996), стр. 653–654), в която Сеов посочва 4 век пр.н.е.. В тази бележка се твърди: „Повечето съвременни коментатори, например Р. Н. Уайбрей (Ecclesiastes, [NCB Commentary; Grand Rapids: Eerdmans; London: Marshall, Morgan & Scott, 1989] 4 – 12), привеждат доводи в полза на датирането от средата до края на 3 век пр.н.е. Други, сред които Н. Лофинк (Kohelet [NEchtB; Wurzburg: Echter Verlag, 1980] 7) и Чарлз Френсис Уитли (Koheleth: His Language and Thought (Кохелет: неговият език и мисъл) [BZAW 148; Berlin/ New York: de Gruyter, 1979] 132 – 46), предлагат началото или средата на 2 век пр.н.е..“

В Еклисиаст едно от названията на Бога – האלהים (ха-елохим), което се използва често в Петокнижието, се среща 32 пъти, което се възприема като Божие вдъхновение и дава повод тази книга да бъде причислена към библейския канон както на юдаизма, така и на християнството. Според Адам Кларк, Commentary, том III, стр. 799: „Книгата, озаглавена Кохелет или Еклисиаст, винаги е възприемана както от юдаизма, така и от християнството като написана по вдъхновение от Всевишния и съответно се е смятала за част от свещения канон.“

Еклисиаст също така е в съзвучие с останалите библейски книги, където се засягат същите теми. Книгата е в съгласие с Битие за това, че човек е създаден от „пръст от земята“ от Бог, който му е вдъхнал жизнено дихание (Еклисиаст 3:20, 21; Битие, 2:7, 7:22; Исаия, 42:5). Освен това Еклисиаст утвърждава библейското учение, че човек е създаден праведен, но по собствена воля е избрал да не се подчини на Бога (Еклисиаст 7:29; Битие 1:31, 3:17; Второзаконие 32:4, 5). Еклисиаст също така приема Бога като Създател (Еклисиаст, 12:1; Битие, 1:1) и е в съответствие с другите книги от Стария завет по въпроса за смъртта (Еклисиаст, 9:5, 10; Битие, 3:19; Псалми, 6:5, 115:17 (113:25)).

Еклисиаст повествува за неуспешния опит на човека да открие смисъл в живота с помощта на житейските блага. Понеже всяко възможно благо в живота се унищожава от неизбежната смърт, Еклисиаст стига до заключението, че животът и всички човешки дела са нещо безсмислено, суета.

Думата הבל (hebel), преведена като „суета“, буквално означава „дъх, въздишка“, а в преносен смисъл: „нещо безсмислено, напразно“. При традиционния превод на български се използва думата „суета“ с архаичния си (старобългарски) смисъл, който вярно предава значението на еврейската дума.

Основното заключение в Еклисиаст, което е и негов лайтмотив, се повтаря както в началото, така и в края на книгата: „Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета!“ Изразът „суета на суетите“ всъщност е превъзходна степен.

Въпреки суетата на земния живот Еклисиаст препоръчва на хората да живеят според Божиите заповеди (3:10–17), предупреждава ги за Божия съд (8:12, 9:1) и възхвалява мъдростта, като я сравнява с получено наследство (7:11) и я нарича животворна (7:12).

Отзвук в другите книги на Библията

[редактиране | редактиране на кода]

Цитати и перифрази от Еклисиаст се срещат първо в Книгата на Сирах:

Сир. 11:5 – Екл. 4:13;
Сир. 13:25 – Екл. 8:1;
Сир. 14:4 – Екл. 2:21;
Сир. 21:20 – Екл. 7:6.

Позовавания на Еклисиаст се срещат и в Новия завет, например в Послание към римляните (8:20): „тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори“.

Отзвук на Еклисиаст извън Библията

[редактиране | редактиране на кода]
Библия
Общ увод в Библията
Стар завет
  • Biblija, Zagreb, 1980: Приложения (Dodaci) (на хърватски), стр. 1207 – 1208
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ecclesiastes в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​