Езици в Европейския съюз
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Езиците в Европейския съюз са езици, използвани от хора на територията на Европейския съюз. Включват двадесет и четирите официални езика на съюза, както и някои други.
Най-говоримият език в ЕС е английският, който е разбран от 51% от хората, докато немският е най-говоримият език, който се говори от близо 18%. Всички 24 официални езика на ЕС са признати като „работещи езици“, но на практика най-често се използват само два: английският и френският. Френският е официален език на трите градове, които са центрове на съюза: Брюксел (Белгия), Страсбург (Франция) и Люксембург(Люксембург).
Каталонският, галисийският и баският са регионални езици и не са официални в Европейския съюз.
Официални езици в ЕС
[редактиране | редактиране на кода]Считано от 1 юли 2013 г., официалните езици на Европейския съюз са:
Език | Официален в | Година |
---|---|---|
български | България | 2007 |
хърватски | Хърватия | 2013 |
чешки | Чехия | 2004 |
датски | Дания | 1973 |
нидерландски | Белгия Нидерландия |
1958 |
английски | Ирландия Малта Великобритания Гибралтар (Великобритания) |
1973 |
естонски | Естония | 2004 |
фински | Финландия | 1995 |
френски | Белгия Франция Люксембург |
1958 |
немски | Австрия Белгия Германия Люксембург |
1958 |
гръцки | Кипър Гърция |
1981 |
унгарски | Унгария | 2004 |
ирландски | Ирландия Великобритания |
2007 |
италиански | Италия |
1958 |
латвийски | Латвия | 2004 |
литовски | Литва | 2004 |
малтийски | Малта | 2004 |
полски | Полша | 2004 |
португалски | Португалия | 1986 |
румънски | Румъния | 2007 |
словашки | Словакия | 2004 |
словенски | Словения | 2004 |
испански | Испания | 1986 |
шведски | Швеция | 1995 |
Историческият латински език е считан за неутрален и за това се използва и в химна на Европа.
Броят на страните-членки надвишава броя на официалните езици, тъй като няколко национални езика се говорят в две или повече държави. Датският, английският, френският, немският, гръцкият и шведският са официални езици на национално ниво в няколко държави (виж таблицата по-горе). В допълнение, хърватският, чешкият, датският, унгарският, ирландският, италианският, словашкият и словенският са официални езици на в някои държави на ЕС, но на регионално ниво.
Освен това не всички национални езици имат статут на официален език в ЕС, например люксембургският, официален в Люксембург от 1984 г., и турският, един от официалните в Кипър.
Езикови семейства
[редактиране | редактиране на кода]По-голямата част от европейските езици принадлежат към семейството на индоевропейските езици, като трите основни подсемейства са: славянски, германски и романски. Славянските езици (български, хърватски, чешки, полски, словашки и словенски) са предимно в Централна Европа и на Балканите. Германските езици (датски, нидерландски, английски, немски и шведски) се говорят в централните и северните части на Европа. Романските езици (включващи италиански, френски, португалски, испански и румънски) се говорят в западните и южните части. Балтийските (латвийски и литовски) и келтските езици, както и гръцкият, са също индоевропейски езици.
Извън това езиково семейство, естонският, финският и унгарският принадлежат на угро-финските езици, а малтийският - към афро-азиатските. Баският, чийто корени не са неизвестни, има официален статут в Испания, но не е официален език в ЕС.
Азбуки
[редактиране | редактиране на кода]Повечето официални европейски езици използват латинската азбука. Две изключения са българският език, който използва кирилицата, и гръцкият език, който използва гръцката азбука. С присъединяването на България към ЕС на 1 януари 2007, кирилицата става третата официална азбука в съюза, след латинската и гръцката.
Близки езици
[редактиране | редактиране на кода]Поради тясната прилика между хърватския, сръбския, босненския и черногорския, които са взаимно разбираеми като чешкия и словашкия, се предлага само един от тези езици да стане официален в ЕС, вместо четири отделни, за да се спестят средства по превода. В преговорите с Хърватия се решава, че хърватският ще стане официален език.