Едуард Краземан
Едуард Краземан | |
германски генерал | |
Звание | Генерал от артилерията |
---|---|
Години на служба | 1919 – 1918; 1936 – 1945 г. |
Служи на | Германска империя Ваймарска република Нацистка Германия |
Род войски | Райхсхер (1918) Райхсвер (1932) Вермахт (1945) |
Военно формирование | танкови войски |
Командвания | 15-а танкова дивизия 26-а танкова дивизия |
Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
Награди | Германски златен кръст |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт |
Едуард Краземан (на немски: Eduard Crasemann) е немски офицер, служил по време на Първата световна война и Втората световна война.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]Едуард Краземан е роден на 5 март 1891 г. в Хамбург, Германска империя. На 11 февруари 1910 г. се присъединява към армията като офицерски кадет от 46-и артилерийски полк. На 18 август 1911 г. получава офицерски ранг. В началото на Първата световна война е командир на батарея. Участва в боевете при Шарлероа, Гюиз, Сейнт Куентин, битката при Марна и последвалото отстъпление към Реймс. На 11 ноември 1914 г. получава командването на 2-ри батальон, а на 25 февруари 1915 г. става адютант на полка. До март 1915 г. участва в окопните боеве на Западния фронт. След това е прехвърлен на Източния фронт, където при боевете в Галация дивизията понася тежки загуби. На 18 август 1915 г. е издигнат в чин първи лейтенант.[1]
Дивизията отново е прехвърлена на запад. От ноември 1915 г. до юни 1916 г. заема част от фронтовата линия северно от Ена. След това 10-и корпус, част от който е 46-и артилерийски полк е прехвърлен към Източния фронт. Съветската офанзива там е спряна, а през септември и октомври дивизията е изтеглена за възстановяване.[1]
Междувоенен период
[редактиране | редактиране на кода]През 1919 г. е освободен от военна служба.[2] През 1936 г. се присъединява отново към армията с чин капитан и служи в щаба на ОКХ.
Втора световна война (1939 – 1945)
[редактиране | редактиране на кода]Между 1939 и 1940 г. ръководи 5-а батарея от 73-ти артилерийски полк, от 1940 до 1941 г. командва 2-ра рота от 78-и артилерийски полк, а в периода 1941 – 1942 г. 33-ти танково-артилерийски полк. През 1942 г. поема командването на 15-а танкова дивизия, а след това от 20 април 1943 г. на 116-и артилерийски полк.[3] Между 1943 и 1944 г. ръководи 143-то артилерийско командване (Arko 143), а по-късно между 6 юли 1944 и 29 януари[4] 1945 г. командва 26-а танкова дивизия. През 1945 г. командва 12-и СС корпус.
Пленяване и смърт
[редактиране | редактиране на кода]Пленен е на 16 април 1945 г. и умира в британския затвор Верл на 28 април 1950 г.[2][3]
Военна декорация
[редактиране | редактиране на кода]
|
|
Използвана литература
[редактиране | редактиране на кода]Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- ((fr)) Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935-1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510.
- ((en)) Mitcham, Samuel W. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders. Stackpole Books, 2007. ISBN 081173353X.
- ((en)) Mitcham, Samuel W. Rommel's Lieutenants the Men who Served the Desert Fox, France, 1940. Greenwood Publishing Group, 2006. ISBN 0275991857.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Mitcham 2006, стр. 113
- ↑ а б Mitcham 2007, стр. 188
- ↑ а б Lannoy 2001, стр. 32
- ↑ 26 Panzer Division // www.axishistory.com. Посетен на 9 август 2008 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((de)) Ген. Е. Краземан в руския сайт – Lexikon der Wehrmacht