Дьорд Сонди
| Дьорд Сонди Szondi György | |
| унгарски българист, преводач | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Будапещенски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Филология |
| Работил в | Софийски университет Унгарски културен институт в София |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение, есе |
| Награди | „Атила Йожеф“ (2015) |
| Дьорд Сонди в Общомедия | |
Дьорд Сонди (на унгарски: Szondi György) е унгарски българист, преводач. Доктор на филологическите науки[1].
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 15 март 1946 г. във Феферниц, Австрия. Завършва унгарска и българска филология в Будапеща. От 1975 г. работи в Националната библиотека за чужди езици, където е главен съветник. През 1975-1979 г. е лектор по унгарски език в Софийския държавен университет, там е гост-доцент в специалността „Унгарска филология“ през 1980-1981 г. и през 2004-2009 г.[2]
От 1991 г. е член на редколегията на културно-общественото двуезично списание „Хемус“, Будапеща. Директор на Унгарския културен институт и съветник при Посолството на Република Унгария в София (1999-2004).
През периода 1980-1990 г. е отговорен редактор за българска литература в Издателство „Европа“ в Будапеща. От 1995 г. е главен редактор на списание „Полис“, от 1999 г. – главен редактор на месечното списание за литература „Напут“, през 2003 г. основава издателство „Напкут“.
През 2016 г. издателство „Напкут“ продължава дейността си начело със сина му, а през 2021 г. списание „Напут“ преминава изцяло онлайн.[2]
Превел е над 11 000 страници проза, 17 000 стиха от българската литература (над 400 автора) – „Записки по българските въстания“ от Захари Стоянов, „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов, възрожденска проза от Паисий до Ботев, „Антихрист“ на Емилиян Станев, „Диви разкази“ на Николай Хайтов, стихосбирки от Блага Димитрова, Биньо Иванов, Николай Кънчев, Екатерина Йосифова.
Автор е на повече от 200 статии (предговори, интервюта, изследвания, рецензии) на български и унгарски. Автор на учебник „Български език за говорещи унгарски“ и на унгарско-български разговорник, както и на две стихосбирки на български и една на унгарски език – „Припада диагоналът“, „За ек вам“ (1996) и една на унгарски език.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]
- Доктор хонорис кауза на Великотърновския университет (2001)[3].
- Национална награда за художествен превод „Стоян Бакърджиев“ (2004)[4]
- Доктор хонорис кауза на Нов български университет (2021)[5][6].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Българистът Дьорд Сонди: Тук се чувствах откривател“ Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine., в. „Политика“, 19 януари 2007 г.
- ↑ а б „Интервю: Дьорд Сонди - Доктор хонорис кауза на НБУ“, сайт на Унгарския културен институт в София, 16 юли 2021 г.
- ↑ Удостоени със званието „doctor honoris causa“ на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, сайт на Великотърновския университет.
- ↑ Юлия Младенова, „Връчват наградата „Стоян Бакърджиев“ тази вечер в галерията“, Pazardjik.marica.bg, 7 март 2019 г.
- ↑ „Един от най-значимите чуждестранни българисти – д-р Дьорд Сонди беше удостоен с почетното звание „Doctor Honoris Causa“ на Нов български университет“, сайт на Нов български университет, 2 юли 2021.
- ↑ „Българистът Дьорд Сонди получи званието „Доктор хонорис кауза“, БТА, 1 юли 2021.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Текстове
- „Моят Захари Стоянов“, в-к „Литературен форум“, бр. 4 (427), 19 септември 2000 г.
- „Хайку“ Архив на оригинала от 2021-02-07 в Wayback Machine., в-к „Сега“, 2 август 2003 г.
- „Личен текст за един отличен човек“, в-к „Литературен форум“, бр. 6 (447), 13 февруари 2001 г. (текст, прочетен на премиерата на книгата на Тошо Дончев „Българи от ново време“ на 2 октомври 2000 г. в Българския културен институт в Будапеща)
- „Деветдесет от деветдесетте (Унгарски (свързани с Унгария) книги на български; субсидирането им. Писмо от София)“, сп. „Хемус“, кн. 2, 2001
- За него
- Георги Господинов, Иван Христов, Петър Чухов, Пенка Ватова, Силвия Чолева, Александър Миланов, Мирела Иванова, Анжела Тошева, Николай Иванов ОМ, Пламен Павлов, „Нашия Сонди“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., сп. „Хемус“, 2006/1
- Михаил Неделчев, „Нашият маг на преводимостта“, в-к „Литературен вестник“, 2016
- Екатерина Павлова, „Д-р Дьорд Сонди и неговото великолепно поприще на българист“, сп. „Diplomatic Spectrum“, 20 септември 2016
- „Дьорд Сонди: Дълги години живяхте без огледало за обратно виждане“, в-к „Банкер“, 27 април 2002
|
