Биньо Иванов
Биньо Иванов | |
български поет | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Националност | България |
Учил в | Университет за национално и световно стопанство |
Литература | |
Жанрове | стихотворение |
Дебютни творби | стихотворението „Нощ“ (сп. „Родна реч“, 1958) стихосбирката „До другата трева“ (1973) |
Биньо Стоянов Иванов е български поет.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Биньо Иванов е роден на 16 януари 1939 г. в село Бараково, Дупнишко. Завършва висше икономическо образование във ВИИ „Карл Маркс“ – София през 1965 г. Установява се в Кюстендил. Работи като икономист в завод „Марек“ в гр. Кюстендил и като редактор в алманах „Струма“. През 1993 г. обявява гладна стачка в подкрепа на исканията на поета политик Едвин Сугарев, който иска оставката на президента Желю Желев.[1] Умира през 1998 година.[2]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Първите му публикации са от 1958-59 г. (сп. „Родна реч“), в периода 1961-64 година публикува епиграми във вестник „Народна младеж“. След 1967 г. публикува стихотворения във вестниците „Пулс“ и „Литературен фронт“. Първата му поетична книга, „До другата трева“, излиза със забавяне от 6-7 години едва през 1973 г.[2]
Ползва се с подкрепата на критиците Атанас Лазовски, Енчо Мутафов и Михаил Неделчев.[3][4]
Негови стихотворения са превеждани и публикувани в антологии и литературни издания в Германия, Полша, САЩ, Унгария и др. Отделна негова книга със стихотворения излиза в Будапеща през 1989 г.
Биньо Иванов е автор на радиопиеси и сценарии за радиопредавания.
Библиография[5]
[редактиране | редактиране на кода]Стихосбирки
[редактиране | редактиране на кода]- „До другата трева“. София: Народна младеж, 1973, 56 с.
- „Над полето, сред небето“. София: Български писател, 1979, 64 с.
- „Навярно вечно“. София: Народна младеж, 1980, 176 с.
- „Природи“. Варна: Георги Бакалов, 1985, 47 с.
- „Стихотворения“. София: Български писател, 1989, 124 с.
- „Поезия“. София: Отечество, 1993, 80 с.
- „Си искам живота“. София: Факел, 1993, 89 с.
- „Часът на участта“. Пловдив: Жанет 45, 1998, 67 с. ISBN 954-491-027-1.[6]
Книги за деца
[редактиране | редактиране на кода]- „Пътешествието на бабините очила, стихове за деца“. София: Отечество, 1985, 48 с.
За него
[редактиране | редактиране на кода]- „Биньо Иванов, представен от Енчо Мутафов“. София: Просвета, 2008. ISBN 978-954-01-2142-0.
- „Биньо Иванов в българската литература и култура. Изследвания, статии, есета“. Съставител Пламен Дойнов. Библиотека „Личности“. Книга шеста. София: Кралица Маб, 2010. ISBN 978-954-533-103-9. [7][8]
- „Неразчетеният Биньо Иванов“. Съставител Методи Панайотов. София: Арс Милениум МММ, 2014.
Посмъртно признание
[редактиране | редактиране на кода]През 1999 година Сдружението на българските писатели обявява специална награда, която връчва посмъртно на Биньо Иванов за книгата му „Часът на участта“.[9]
От 2007 година Община Кюстендил и читалище „Братство 1869“ организират Национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“.
През февруари 2009 година департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Биньо Иванов в българската литература и култура“.[10][11]
На 5 септември 2009 г. е осъществена вечер в памет на Биньо Иванов в рамките на фестивала „Аполония“, с участието на Михаил Неделчев, Свилен Блажев и Рашко Младенов.[12]
През септември 2010 г. на името на поета е кръстена улица в квартал „Завода“ в Кочериново, по инициатива на братята Иван и Методи Панайотови.[13]
През октомври 2010 г. Общинският съвет на Кюстендил решава да постави паметник на поета в градинката пред читалище „Братство“ в града.[14] Паметникът е на проф. Ангел Станев.[15][16] Паметникът е открит през май 2014 г.[17]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Милен Радев, „Глад за истина“, блог „Де зората“, 9 юли 2013 г.
- ↑ а б Страница на Биньо Иванов в Литернет
- ↑ Владимир Трендафилов, „Биньо Иванов без котка и шапка в ръка“, статия от книгата „През седмица в литературния аквариум“, 1999.
- ↑ Михаил Неделчев, „Третият път или за участието на Държавна сигурност (ДС) в литературния живот – с благодарност и погнуса“, в. „Литературен форум“, бр. 9 (432), 24 октомври 2000 г.
- ↑ Био-библиографски указател на съчиненията на Биньо Иванов на сайта на Регионална библиотека „Емануил Попдимитров“, гр. Кюстендил.
- ↑ Юлиян Жилев, „Часът на участта“ на Биньо Иванов, в. „Литературен вестник“, 1998, бр. 21. Препубликувано в блога на Юлиян Жилиев на 13 май 2012 г.
- ↑ Съдържание на сборника „Биньо Иванов в българската литература и култура“, сайт на издателство „Кралица Маб“.
- ↑ Пламен Дойнов, „За Биньо Иванов“ (Предговор към сборника „Биньо Иванов в българската литература и култура“), сайт на издателство „Кралица Маб“.
- ↑ „Факти. Факти. Факти“, в. „Култура“, бр. 4 (2064), 29 януари 1999 г.
- ↑ Програма на Националната научна конференция „Биньо Иванов в българската литература и култура“, електронен бюлетин „Културни новини“, 23 февруари 2009 г.
- ↑ „Конференция за поета Биньо Иванов“ Архив на оригинала от 2023-04-25 в Wayback Machine., в. „Сега“, 26 февруари 2009 г.
- ↑ „Поезията на Биньо Иванов“ Архив на оригинала от 2014-03-06 в Wayback Machine., сайт на фестивала „Аполония“.
- ↑ „Публично обсъждане за паметник на поета Биньо Иванов в Кюстендил“ Архив на оригинала от 2014-03-05 в Wayback Machine., инф. агенция „Е-79“, 18 септември 2010 г.
- ↑ „Градинката пред читалище „Братство“ е мястото за паметник на Биньо Иванов“, Дарик Кюстендил, 27 октомври 2010 г.
- ↑ Свилен Блажев, „Той е велик лирик“, в. „Стандарт“, 16 януари 2009 г.
- ↑ „Къде ще бъде разположена скулптурата посветена на Биньо Иванов?“, Дарик Кюстендил, 23 септември 2010 г.
- ↑ „Откриха паметник на Биньо Иванов в Кюстендил“, infomreja.bg, 28 май 2014 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Биньо Иванов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Андриана Спасова, „Биньо Иванов“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
- Владимир Трендафилов, „Биньо Иванов без котка и шапка в ръка“, статия от книгата „През седмица в литературния аквариум“, 1999
- Екатерина Йосифова, „Без лъжа и фалш“, в. „Стандарт“, год. XVI, бр. 5751, 16 януари 2009
- Чавдар Кръстев, „Непреклонният Биньо“, в. „Дума“, 9 април 2009
- Едвин Сугарев, „Биньо Иванов или поезията като космогония“, Svobodata.com, 25 февруари 2009
- Любен Лачански, „Прости ми, Биньо! (Спомен без претенция)“, Svobodata.com, 21 май 2013
- Михаил Неделчев, „Памет за Биньо Иванов“ Архив на оригинала от 2014-03-01 в Wayback Machine., в. „Литературен вестник“, 27 юни 2013
- „Контраархив“ (Биньо Иванов чете сам стихотворението си), VBOX7
|