Едвин Сугарев

Едвин Сугарев
	Едвин Сугарев
български поет, политик и общественик
	Едвин Сугарев, декември 2010
Роден	27 декември 1953 г. (70 г.) София, България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	Филология
Работил в	Институт за литература при БАН; Нов български университет
Политика
Партия	СДС
	Депутат
	VII ВНС XXXVI НС XXXVII НС
Литература
Жанрове	стихотворение, роман
Награди	„Развитие“ (2004); Конкурс на MTel и НДК за SMS-поезия (2005); „Биньо Иванов“ (2007)
	Едвин Сугарев в Общомедия

Едвин Стефанов Сугарев е български поет, общественик и политик.

Биография

През 1978 г. Едвин Сугарев завършва българска филология в Софийския университет. В периода 1981 – 1984 г. прави редовна аспирантура в Института за литература при Българската академия на науките по история на новата българска литература. В 1985 година защитава докторат на тема „Българската литература след Първата световна война и немският експресионизъм (мирогледни и стилистични паралели)“.

В периода 1986 – 1990 г. Сугарев е научен сътрудник в Института за литература, като междувременно преподава нова българска литература в Софийския университет (1987) и води лекции върху българския експресионизъм в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (1988).

През 1989 г. става редактор на литературния самиздатски алманах „Мост“. През 1990 г. влиза в редколегията на списание „Литературна мисъл“, и също е редактор на „Литературен вестник“ от 1991 до 1996 и от 2003 година.

От 2002 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН. През 2008 г. защитава докторат на тема „Александър Вутимски – паралелни прочити“. През 2010 г., в несъгласие с начина на реформиране в БАН, напуска и става преподавател в НБУ. Член на редколегията на „Българистика Nuova“ – годишник на департамент Нова българистика към НБУ.^[1]^[2]

Дейността си на литератор и поет Сугарев съвместява с обществена и политическа дейност. През 1989 г. е активист в националното движение „Екогласност“. Народен представител е в VII велико народно събрание и в XXXVI-тото и XXXVII обикновено народно събрание, където е заместник-председател на комисията против корупцията. В периода 1997 – 2002 година е посланик на Република България в Монголия и Индия. През 2014 г. участва в предизборните кампании на политическата формация ГЕРБ.^[3] В края на следващата година Сугарев получава назначение като консул в Ниш.^[4]

Има шест деца. От първата си съпруга има дъщеря, Ела, която живее в САЩ. От втората си съпруга има дъщеря Тея и син Стефан, а от последната, Мария, има един син, Борис. От поетесата и преводачка Мария Кръстева, с която не е сключвал брак, има двама сина, близнаците Йоан и Кристиан.^[5]^[6]^[7]

Сугарев е вегетарианец.^[8]

Награди и номинации

2004 – Наградата „Развитие“ за ръкопис на роман
2005 – Голямата награда на конкурса за SMS-поезия.
2007 – Специална награда от конкурса „Биньо Иванов“
2010 – Номинация за националната награда за поезия „Иван Николов“ за стихосбирката „Стихове от Камен бряг“
2014 – Номинация в националния конкурс „Христо Фотев“^[9]

Библиография

Стихове

Обратното дърво, София: Народна младеж, 1989, 67 стр.
Калейдоскоп, Пловдив: Христо Г. Данов, 1990, 117 стр.
Водни кръгове, София: Български писател, 1990, 98 стр.
Слизайки, София: Лице, 1992, 53 стр.
Рокада (поеми), София: Прозорец, 1994, 37 стр.
Скрити сетива, София: Свободно поетическо общество, 1996, 47 стр.
Кратко, София: Факел, 1997, 64 стр.
Хайку от Камен бряг, София: Фондация Демокрация, 1997, 66 стр.
Джаз, София: Факел, 1997, 64 стр.
Гоби (поема), София: Мост, 1999
Хошаб, София: Изд. ателие Аб, 1999, 44 стр.
Житие на съня, София: Изд. ателие Аб, 1999, 70 стр.
Стихове на откачалката, София: Български художник, 2000
Вълча памет (антологична стихосбирка), София: Изд. ателие Аб, 2000
Чиреп. Метеорологични предродилни стихотворения, София: Изд. ателие Аб, 2001
Лингва Лингам, София: Изд. ателие Аб, 2001, 70 стр.
Гибелни думи (антологична стихосбирка под редакцията на Борис Христов), София: Изд. ателие Аб, 2003, 144 стр.
Сюр, София: Изд. ателие Аб, 2003, 91 стр.
Лоши сънища, 2004
Родина, София: Изд. ателие Аб, 2005, 96 стр.
Мрежата на Индра, София: Алтера, 2006
Събирачи на хартия, Пловдив: Жанет-45, 2007, 94 стр.
Стихове от Камен бряг, София: Диор, 2010, 85 стр.
Палеонтология на любовта, София: Литературен вестник, 2012, 64 с. (ISBN 978-954-9602-23-4)^[10]
Сезонът на плашилото, София: Сиела, 2012, 136 с. (ISBN 978-954-28-1062-9)
Избрано, София: Нест Прес, 2013, 303 с.

Романи

Невъзможните убежища на поезията, София: Корпорация Развитие, 2005, 72 с.

Есеистика

Изваждане на восъчните пити (фрагменти), София: Small Stations Press, 2013, 128 с.

Научни монографии и сборници

Българският експресионизъм, София: Народна просвета, 1988, 143 с.
Николай Райнов – боготърсачът богоборец, София: Карина М, 2007, 300 с.
Поезията на Александър Вутимски: паралелни прочити, София: Алтера, 2009, 576 с. (ISBN 978-954-9757-22-4)
Видрица Literarica, София: Литературен вестник, 2012, 376 с. (ISBN 978-954-9602-32-6) ^[11]

Публицистика и разследвания

Търговията със смъртта (в съавторство с Недко Петров), 1994
Банковият банкрут на България, 1996
Диагнозата Филчев. Хроника на една гражданска битка, 2003, 152 с.
Случаят Гоце, 2007
Подлите времена, София: Изток-Запад, 2013, 344 с.
Корупционната България (том 1 1989 – 1997), София: Гражданско Сдружение Либертариум, 2016, 639 с, в съавторство с Христо Христов и Петър Бучков.^[12]

Източници

↑ Българистика Nuova
↑ Българистика Nuova, 2013, Съдържание.
↑ „Едвин Сугарев и Георги Марков откриха кампанията на ГЕРБ“, в. „Сега“, 7 септември 2014 г.
↑ „Едвин Сугарев заминава консул в Ниш“, dnevnik.bg, 6 ноември 2015 г.
↑ „Едвин Сугарев: Имам 6 деца от 4 жени“ Архив на оригинала от 2014-02-01 в Wayback Machine., „Нова добруджанска трибуна“, 10.02.2008 г.
↑ „Мизерна смърт застигна бивша на Едвин Сугарев“, Разкрития.ком, 16.07.2011 г.
↑ „Четири от децата на Едвин Сугарев се присъединяват към гладната му стачка“, Новини.бг, 17.07.2013 г.
↑ „Ексдепутатът Едвин Сугарев: Петко Симеонов и Спас Русев окрадоха помощите!“ Архив на оригинала от 2009-12-13 в Wayback Machine., „Блиц“, 3.10.2008 г.
↑ „Национален конкурс за поезия „Христо Фотев“, в. „Култура“, бр. 11 (2760), 21 март 2014 г.
↑ Михаил Неделчев, „Палеонтология на любовта“, слово от премиерата на книгата, в. „Култура“, бр. 20 (2682), 24 май 2012 г.
↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в. „Култура“, бр. 7 (2713), 22 февруари 2013 г.
↑ „Корупционната България“: христоматия на корупцията на прехода // dnevnik.bg. Посетен на 28 ноември 2016.

Външни препратки

[1] Българистика Nuova

[2] Българистика Nuova, 2013, Съдържание.

[3] „Едвин Сугарев и Георги Марков откриха кампанията на ГЕРБ“, в. „Сега“, 7 септември 2014 г.

[4] „Едвин Сугарев заминава консул в Ниш“, dnevnik.bg, 6 ноември 2015 г.

[5] „Едвин Сугарев: Имам 6 деца от 4 жени“ Архив на оригинала от 2014-02-01 в Wayback Machine., „Нова добруджанска трибуна“, 10.02.2008 г.

[6] „Мизерна смърт застигна бивша на Едвин Сугарев“, Разкрития.ком, 16.07.2011 г.

[7] „Четири от децата на Едвин Сугарев се присъединяват към гладната му стачка“, Новини.бг, 17.07.2013 г.

[8] „Ексдепутатът Едвин Сугарев: Петко Симеонов и Спас Русев окрадоха помощите!“ Архив на оригинала от 2009-12-13 в Wayback Machine., „Блиц“, 3.10.2008 г.

[9] „Национален конкурс за поезия „Христо Фотев“, в. „Култура“, бр. 11 (2760), 21 март 2014 г.

[10] Михаил Неделчев, „Палеонтология на любовта“, слово от премиерата на книгата, в. „Култура“, бр. 20 (2682), 24 май 2012 г.

[11] Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в. „Култура“, бр. 7 (2713), 22 февруари 2013 г.

[12] „Корупционната България“: христоматия на корупцията на прехода // dnevnik.bg. Посетен на 28 ноември 2016.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]