Любен Лачански
| Любен Лачански | |
| български поет и журналист | |
| Роден |
1953 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение, поема |
Любен Стоянов Лачански е поет и журналист. Има публикувани над 15 книги стихове и художествена проза. Превеждал е и е превеждан извън България.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Завършва висше образование във Факултет Поезия на Литературния институт „Максим Горки“ в Москва.[1]
Зам.-главен редактор вестник на националния всекидневник „Новинар“ (септември 2007 – юли 2008). Главен редактор на вестник „Българска армия“ (август 2008). Политически наблюдател във вестник „Делник“ (декември 2008). Зам.-главен редактор на вестник „Детонация“ (април 2009 – юни 2009).[1]
Автор и водещ във Военна редакция на КТР (БНТ). Реализира над 50 документални филма на армейска тематика, които и до днес са на разположение във фонда на БНТ. Автор и на телевизионната публицистична поредица „Животът е шарен“ (1985-1989).[1]
Редактор във вестниците „Подкрепа“ и „Свободен народ“ (1989-1991). Зам.-главен редактор на списание „Сигнал“/„Български воин“ (1991-1993). Анализатор в агенция „Демокрация“ (1993-1996). Главен радактор „Новини“ в телевизия „7 дни“ (1996–1997). Редактор в публицистика на програма „Христо Ботев“ на БНР (1997-1998). Анализатор във в. „Демокрация“ (1998–2001). Зам.-гл. редактор на списание „Туризъм и отдих“ (2004). Отговорен редактор на вестника на Българския лекарски съюз „Quo vadis“ (октомври 2004 – януари 2005).[1]
Автор и водещ на предаването „Палми в пустинята“ в първото православно-интернет радио „Сион“. Автор и водещ на всекидневното публицистично предаване „Новият ред“ по кабелна телевизия „2001“ (2004-2005).[1]
Член на СБЖ „Подкрепа“ и Съюза на българските писатели.[1]
Награди[1]
[редактиране | редактиране на кода]- Носител на Националната литературна награда „Св. Стефан“ на в. „Век 21“ (1997),
- Носител на Националната литературна награда за белетристика „Елин Пелин“ (1997).
Библиография[1]
[редактиране | редактиране на кода]- „Когато сме далече от дома“ (1980)
- „Присъствие на класата“ (1986)
- „Цената на револвера“ (1993)
- „Опозиция“ (1995)
- „Режиада“ (1996)
- „Номер“ (1997)
- „Млекарят на пчелина“ (1999)
- „Божици“ (2000)
- „Великден“ (2001)
- „Словеса“ (2002)
- „Рождество“ (2005)
- „Връщане в Содом“ (2005), ISBN 954-496-076-7
- „Храм“ (2011), ISBN 978-954-523-119-3
- „Заселване в Гомор“ (2013)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Любен Лачански напуска София и се заселва в Гомор, Fakel.bg, 17.02.2013
- Статии на Любен Лачански в Offnews.bg
- „Писмо до Евгения“, Svobodata.com, 21 октомври 2012
- Статии на Любен Лачански в BgVestnik.eu Архив на оригинала от 2014-03-25 в Wayback Machine.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з Водещи на радио К2 Архив на оригинала от 2014-03-24 в Wayback Machine..
|
