Държавно устройство на Народна република България

Основни принципи, върху които се изгражда и действа политическата системата на обществото в НРБ, са народен суверенитет, единство на властта, демократичен централизъм, социалдемократизъм, законност и социалистически интернационализъм. Представителни органи в НРБ са Народното събрание и народните съвети, които се избират въз основа на всеобщо и пряко избирателно право с тайно гласуване. Избиратели и избираеми са всички граждани на НРБ, навършили 18-годишна възраст, без разлика на пол, народност, раса, вероизповедание, образование, занятие, имотно състояние, служебно или обществено положение, с изключение на поставените под пълно запрещение.

Член 1

Според член 1 от Живковската конституция:

„	(1) Народна рeпубликa Бългapия e социалистическа държава на трудещите се от града и селото начело с Работническата класа. (2) Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия. (3) Българската комунистическа партия ръководи изграждането на развито социалистическо общество в Народна република България в тясно братско сътрудничество с Българския земеделски народен съюз.	“
Конституция на Народна република България (1971)

Поради това БКП и БЗНС имат съгласно Конституцията ръководна роля.

Народно събрание

Народното събрание на НРБ е върховен представителен орган, който изразява волята на народа и неговия суверенитет. То е върховен орган на държавната власт. Съединява законодателната и изпълнителната дейност на държавата и осъществява върховен контрол върху дейността на държавните органи. То е единствен законодателен орган в НРБ и върховен организатор на плановото ръководство на общественото развитие, на вътрешната и външна политика на държавата. Избира се за срок от 5 години. Състои се от 400 народни представители, които се избират в райони с равен брой жители. Свиква се на сесии най-малко 3 пъти през годината. Избира и освобождава Държавния съвет, Министерския съвет, Върховния съд и главния прокурор на НРБ.

Хронология

Председатели на Народното събрание на НРБ:

Събрание	Име	От	До
VI велико народно събрание	Васил Коларов	7 ноември 1946	8 декември 1947
VI велико народно събрание	Райко Дамянов	9 декември 1947	21 октомври 1949
1 (27) народно събрание	Фердинанд Козовски	17 февруари 1950	2 ноември 1953
2 (28) народно събрание	Фердинанд Козовски	14 януари 1954	11 декември 1957
3 (29) народно събрание	Фердинанд Козовски	13 януари 1958	4 ноември 1961
4 (30) народно събрание	Фердинанд Козовски	15 март 1962	12 септември 1965
4 (30) народно събрание	Сава Гановски	6 декември 1965	8 декември 1965
5 (31) народно събрание	Сава Гановски	11 март 1966	18 май 1971
6 (32) народно събрание	Георги Трайков	7 юли 1971	27 април 1972
6 (32) народно събрание	Владимир Бонев	27 април 1972	9 март 1976
7 (33) народно събрание	Владимир Бонев	15 юни 1976	7 април 1981
8 (34) народно събрание	Станко Тодоров	16 юни 1981	21 март 1986
9 (35) народно събрание	Станко Тодоров	17 юни 1986	3 април 1990
VII велико народно събрание	Николай Тодоров	17 юли 1990	2 октомври 1991 (2)

Държавен съвет

Държавният съвет на НРБ е висш и постоянно действащ орган на държавната власт. Съединява вземането на решения с тяхното изпълнение. Като висш държавен орган на Народното събрание осигурява съединяването на законодателната с изпълнителната дейност. Избира се от средата на народните представители и отговаря и се отчита за цялата си дейност пред Народното събрание. Състои се от председател, заместник-председатели, секретар и членове. Председателят организира и ръководи работата на Държавния съвет и го представя в отношенията му с други органи в страната и в чужбина. Председатели на Държавния съвет:

Хронология

Председатели на Държавния съвет на НРБ:

• Тодор Живков (1971 – 1989)
• Петър Младенов (1989 – 1990)

През 1990 г. Държавният съвет е закрит и функциите на председателя му се изземват от председателя-президент на НРБ. Председатели на НРБ:

• Петър Младенов (1990)
• Желю Желев (1990)

Министерски съвет

Министерският съвет на НРБ е висш изпълнителен и разпоредителен орган на държавната власт. Решава най-важните въпроси по управлението на страната. Състои се от председател на Министерския съвет, заместник-председатели, министри и ръководители на ведомства с ранг на министерства. Членовете на МС оглавяват съответно министерство или ведомства с ранг на министерства. Министерският съвет отговаря за цялата си дейност и се отчита пред Народното събрание и Държавния съвет.

Хронология

Председатели на Министерския съвет 1946 – 1990

• Кимон Георгиев – 1944 – 1946
• Георги Димитров – 1946 – 1949
• Васил Коларов – 1949 – 1950
• Вълко Червенков – 1950 – 1956
• Антон Югов – 1956 – 1962
• Тодор Живков – 1962 – 1971
• Станко Тодоров – 1971 – 1981
• Гриша Филипов – 1981 – 1986
• Георги Атанасов – 1986 – 1990
• Андрей Луканов – 1990

История на дейността на МС

На 21 ноември 1946 г. на заседание на IV велико народно събрание министър-председателят Кимон Георгиев обявява, че правителството смята да подаде оставка. В речта му пред депутатите се посочва:

„За да даде възможност на Народното събрание и на Председателството на народната република да се произнесат, след станалите на 27 октомври избори, върху бъдещото управление на страната, правителството реши да сложи своята оставка и смята за своя длъжност да ви уведоми за това си решение.“

Същия ден Кимон Георгиев депозира в Председателството на народната република оставката на кабинета си, която е уважена, и председателят на победилата в изборите БРП (к) Георги Димитров е натоварен да състави следващия кабинет, като му е даден неограничен мандат. На 22 ноември Димитров представя пред Председателството състава на кабинета си, който е утвърден. На 28 ноември министър-председателят чете пред депутатите програмата на своето правителство, която е одобрена единодушно. На 3 юли 1949 г. в санаториума „Боровиха“ край съветската столица Москва, след продължително и тежко боледуване умира Георги Димитров. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че министър-председателят е имал диабет и проблеми с черния дроб. На 6 юли тялото на Димитров пристига в София и е положено в специално издигнат за него мавзолей. На 19 юли е открита извънредна сесия на Великото народно събрание, на която председателят на Бюрото на ВНС Райко Дамянов прави официално съобщение за смъртта на Димитров, съгласно членове 39 и 40 от Конституцията и предлага в дневния ред да бъде включено избиране на министър-председател, което е одобрено. На 20 юли депутатът от БКП Минчо Минчев предлага за поста Васил Коларов, чиято кандидатура е одобрена единодушно с явно гласуване, одобрени са и промени в правителството. На 17 януари 1950 г. е открита първата редовна сесия на I народно събрание, на която председателят Фердинанд Козовски чете писмо от министър-председателя Коларов, в което се посочва:

„Предвид на това, че на 18 декември миналата година бе избрано първото народно събрание след гласуването по новата конституция и за да бъде дадена пълна свобода и възможност на Народното събрание да създаде такова правителство, което по негово разбиране ще може най-успешно при днешните условия да ръководи управлението на страната, слагам пред Народното събрание оставката на председателстваното от мене правителство.“

На 18 януари прочита пред депутатите предложение, подписано от депутатите от БКП д-р Иван Пашов и Власи Власовски, и от БЗНС – Николай Георгиев и Стоян Тончев, Народното събрание да възложи отново на Васил Коларов съставянето на правителство. Предложението е одобрено единодушно и на 19 януари, след като министър-председателя представя министрите, те са гласувани без възражения. Пет дни по-късно – на 23 януари 1950 г. – Коларов умира. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че причина за кончината му е „сърдечна слабост“, след като в началото на месеца той е прекарал инфаркт. На 1 февруари 1950 г. е открита втората редовна сесия на Народното събрание. Председателят на Президиума на събранието д-р Минчо Нейчев прави предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за министър-председател да бъде избран Вълко Червенков. Кандидатурата му е гласувана единодушно. На 16 април 1956 г. е открита петата извънредна сесия на Народното събрание. На следващия ден – 17 април – председателстващият заседанието д-р Георги Атанасов (подпредседател на Бюрото на Народното събрание) съобщава, че в Бюрото е постъпило писмо от Вълко Червенков, в което той моли да бъде освободен от поста председател на Министерския съвет. В писмото се посочва:

„Поради допуснати от мен неправилни методи на работа като председател на Министерския съвет, които нанесоха известни вреди на държавната работа, моля Народното събрание да ме освободи от длъжността председател на Министерския съвет на Народна република България.“

Предложението на Бюрото на НС за освобождаването на Червенков е прието единодушно от депутатите, след което от името на ЦК на БКП и Постоянното бюро на националния съвет на ОФ и на парламентарните групи на БКП и БЗНС народният представител Тодор Живков предлага за нов председател на Министерския съвет да бъде избран Антон Югов. Предложението му е одобрено единодушно, гласувани са и промени в правителството. На 19 ноември 1962 г. е открита втората редовна сесия на IV народно събрание, на която председателят на Президиума на НС Димитър Ганев прочита предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за освобождаването на Югов от поста му начело на правителство. В предложението са посочени следните мотиви за това:

„Парламентарните групи на БКП и БЗНС изразяват пълно съгласие с оценките и изводите на Осмия конгрес на БКП за дейността на Антон Югов като председател на Министерския съвет и намират, че той не оправда високото доверие на Народното събрание. Антон Югов като министър на вътрешните работи и заместник-председател на Министерския съвет има тежка вина за арестуването и репресирането на видни партийни и държавни дейци, които не са извършили никакво престъпление. Като председател на Министерския съвет Антон Югов със своето антипартийно поведение и бюрократични методи на работа е спъвал осъществяването на политиката на Партията след Априлския пленум за довеждане докрай борбата против култа към личността, за укрепване единството на Партията, за ускоряване икономическото развитие на страната, за реорганизирането на държавното и стопанско ръководство, за засилване на материалната заинтересованост в стопанската дейност и прочее. Той принизи ролята на Народното събрание, обезличаваше работата му, създаваше големи трудности за своевременното и правилно решаване на назрелите въпроси. Като председател на Министерския съвет Антон Югов не прояви инициатива да отчете цялостно пред Народното събрание дейността на Министерския съвет, въпреки съществуващото за това задължение по член 40 от Конституцията на Народна република България и правилника за вътрешния ред на Народното събрание. По изложените съображения парламентарните групи на БКП и БЗНС смятат, че Антон Югов трябва да бъде освободен като председател на Министерския съвет.“

Предложението е прието единодушно, след което Димитър Ганев прочита от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС предложение за избирането на първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков за председател на Министерския съвет, а БЗНС е представено от Петър Танчев избран за Вицепремиер. Той е избран единодушно. На 27 ноември продължава работа втората редовна сесия на IV народно събрание, на която е одобрено новото правителство, а председателят му прочита неговата програма.

Тодор Живков изкарва два пълни мандата като министър-председател на НРБ (до 1971 г.), след което подава оставка, за да поеме поста председател на Държавния съвет. Неговото място е заето от Станко Тодоров, който също има два мандата като министър-председател (до 1981 г.), след което предава поста на Гриша Филипов, а самият той става председател на Народното събрание, а БЗНС остава без вицепремиерско място през 1974 – 1986 г. Гриша Филипов е председател на Министерския съвет до 1986 г. (един мандат), след него Георги Атанасов е председател на Министерския съвет до 1990 г. и по негово време се разширява участието на БЗНС във властта след избирането на Алекси Иванов за заместник-председател на Министерския съвет и министър на земеделието и горите, тъй като дотогава представители на БЗНС оглавяват по-малко ключови министерства, а земеделците си връщат вицепремиерското място в изпълнителната власт. Андрей Луканов е последният министър-председател на НРБ (1990 г.).

Хронология

Председатели на Министерския съвет на НРБ:

Име	От	До	Мандат
Георги Димитров	23 ноември 1946	11 декември 1947	Първи
Георги Димитров	11 декември 1947	2 юли 1949	Втори
Васил Коларов	20 юли 1949	20 януари 1950	Първи
Васил Коларов	20 януари 1950	23 януари 1950	Втори
Вълко Червенков	3 февруари 1950	16 януари 1954	Първи
Вълко Червенков	16 януари 1954	18 април 1956	Втори
Антон Югов	18 април 1956	15 януари 1958	Първи
Антон Югов	15 януари 1958	17 март 1962	Втори
Антон Югов	17 март 1962	27 ноември 1962	Трети
Тодор Живков	27 ноември 1962	12 март 1966	Първи
Тодор Живков	12 март 1966	9 юли 1971	Втори
Станко Тодоров	9 юли 1971	15 юни 1976	Първи
Станко Тодоров	7 юли 1976	18 юни 1981	Втори
Гриша Филипов	18 юни 1981	24 март 1986	Първи
Георги Атанасов	24 март 1986	19 юни 1986	Първи
Георги Атанасов	19 юни 1986	3 февруари 1990	Втори
Андрей Луканов	8 февруари 1990	22 септември 1990	Първи
Андрей Луканов	22 септември 1990	19 декември 1990	Втори

Народни съвети

Народните съвети са местни органи на държавната власт и народното самоуправление. Те са общински, районни (в София и Пловдив) и окръжни (уедрени след 1987 в областни). Осъществяват държавната политика на своята територия. Избират се за срок от две години и половина. Състоят се от съветници, избирани на територията на окръга, района, общината. Дават отчет за дейността си пред избирателите най-малко един път в годината. В своята дейност се опират на инициативата и широкото участие на населението, работят в тясно взаимодействие с политически, професионални и други обществени организации. Изпълнително-разпоредителни органи на народните съвети са изпълнителните комитети, избирани от състава на народните съветници.

Държавни символи

Герб на НРБ в периода 1971 – 1990

Знаме на НРБ в периода 1971 – 1990

В Глава XI, чл. 139 – 141 Живковската конституция определя държавните символи на Народна република България.

Герб

Гербът на Народна република България е кръгъл, в средата на небесносин фон е изобразен изправен лъв на зъбчато колело. Фонът е обграден от двете страни с житни класове, обвити по средата с национална трицветна лента; над лъва е изобразена червена петолъчна звезда, а отдолу, където се преплитат класовете, на червена лента са написани със златен цвят годините на основаването на българската държава (681) и победата на социалистическата революция в България (1944).

Държавен печат

На държавния печат на Народна република България е изобразен държавният герб, около него има надпис „Народна република България“, а в долната част – „държавен печат“.

Знаме

Знамето на Народна република България е трицветно – бяло, зелено и червено, поставени водоравно. На левия горен ъгъл на бялото поле е изобразен държавният герб.

Химн

„Шуми Марица“ се използва като национален химн до 1947 г. За последен път тя е изпълнена на 1 януари 1947 г. от съветския Ансамбъл на Червената армия „Александров“ по време на прием, даден от председателя на VI велико народно събрание Васил Коларов. След това на песента започва да се гледа като на „буржоазен остатък“, несъвместим с новата действителност.

В периода 1947 – 1950 г. като заместител на химна се изпълнява партийният марш „Републико наша, здравей!“, писан по текст на Крум Пенев и музика на Георги Димитров. Във връзка с модерната по онова време идея за създаването на голяма балканска федерация в периода 1947 – 1948 г. наред с тази песен се изпълнява и югославският химн „Хей, славяни“. През 1949 г. e обявен конкурс за „Химн на Народна република България“, който е утвърден на 1 януари 1951 г. Новият химн „Българийо мила“ доста напомня на съветския и така и не успява да се наложи сред българския народ като национален химн.

След премахване на култа към личността към Сталин през 1950-те години и настъпилото леко охлаждане на отношенията със СССР на 8 септември 1964 г. Президиумът на Народното събрание с указ обнародва новия химн на страната „Мила родино“. За първи път като национален химн песента „Мила родино“ е изпълнена на тържествата на 9 септември 1964 г. по повод 20-годишнината на социалистическата революция в България.

Административно деление

Административно деление на Народна република България 1959 – 1987 г.

С приемането на първата конституция – Димитровската, на Народна република България през 1947 година областите се закриват и се въвежда двустепенно деление на околии и общини. Основавайки се на Конституцията през 1949 г. със специален закон се създава нова административно-териториална единица окръг.

В началото на 1959 година се предприема нова административна реформа и с указ на Президиума на Народното събрание се извършват основни промени – ликвидирани са окръзите и околиите. Вместо съществуващите до края на 1958 година 13 окръга и 117 околии се създават 30 нови единици, наречени също окръзи, като от тях 3 градски общини имат статут на окръзи – София, Пловдив и Варна. От 1964 година само Софийската голяма община остава със статут на окръг. Това административно деление на Народна република България се запазва и след приемането на Живковската конституция през 1971 година. Така НРБ е разделена на 28 окръга като столичният Окръг София се състои от 8 административно-териториални района, а от 1975 г. и Пловдивската градска община се подразделя на 4 административно-териториални района. През 1987 година, след Юлския пленум на ЦК на БКП, окръзите са премахнати и на тяхно място са образувани 8 области, като Столичната голяма община е със статут на област.

Окръзи	Площ (км²)	Население (1975)	Населени места	Градове	Села	Махали, колиби	Общини	Градски	Селски
Благоеврадски окръг	6464,3	323 600	281	10	262	9	52	10	42
Бургаски окръг	7604,8	420 500	261	14	245	2	70	14	56
Варненски окръг	3820,2	430 300	158	6	152	—	36	6	30
Великотърновски окръг	4690,0	349 600	351	14	144	193	58	14	44
Видински окръг	3110,0	178 500	140	7	127	6	37	7	30
Врачански окръг	4186,3	312 300	130	10	119	1	66	10	56
Габровски окръг	2068,0	175 900	345	5	79	261	43	5	38
Кърджалийски окръг	4020,1	287 600	539	6	480	53	54	6	48
Кюстендилски окръг	3002,2	198 900	179	6	172	1	36	6	30
Ловешки окръг	4128,5	216 600	161	8	99	54	40	8	32
Михайловградски окръг	3584,6	235 800	129	7	120	2	50	7	43
Пазарджишки окръг	4378,7	314 100	110	10	91	9	50	10	40
Пернишки окръг	2354,9	174 500	169	6	162	1	31	6	25
Плевенски окръг	4183,6	359 100	113	10	103	—	83	10	73
Пловдивски окръг	5591,3	720 700	194	15	179	—	85	15	70
Разградски окръг	2645,9	204 300	103	5	94	4	35	5	30
Русенски окръг	2624,0	294 100	78	4	74	—	37	4	33
Силистренски окръг	2876,2	176 700	117	4	113	—	43	4	39
Сливенски окръг	3728,7	237 500	128	5	112	11	45	5	40
Смолянски окръг	3517,7	163 100	273	9	130	134	42	9	33
София (град)	1038,1	1 065 500	39	3	36	—	16	3	13
Софийски окръг	7384,5	321 700	333	16	237	80	68	16	52
Старозагорски окръг	4901,6	390 300	201	7	187	7	71	7	64
Толбухински окръг	4688,9	249 700	213	6	207	—	48	6	42
Търговищки окръг	2753,7	178 600	202	4	170	28	48	4	44
Хасковски окръг	4029,1	292 900	188	7	179	2	56	7	49
Шуменски окръг	3272,0	253 900	149	7	141	1	46	7	39
Ямболски окръг	4163,0	207 400	132	5	127	—	43	5	38
Общо	110 911,5	8 733 700	5416	216	4340	860	1389	216	1173