Направо към съдържанието

Хей, славяни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хеј, Словени
Български: „„Хей, славяни““
Версия на хърватски език на песента

Национален химн на Югославия Югославия
Сърбия и Черна гора
Друго име„Хей, славяни“
ТекстСамуел Томашич, 1834 г.
МузикаНеизвестен, ок. 1820 г.
Приет1977 г.
Сменен1991 – 2006 г.
Хей, славяни в Общомедия

Хей, славяни e славянска патриотична песен, използвана за химн в държави от славянския свят – Словакия, Югославия, Сърбия и Черна гора, както и на панславянството.

Историята на песента започва в средата на XIX век, когато е композирана като химн на бъдещата словашка държава по време на Словашката революция от 1848 г., а след това е адаптирана като химн на панславянското движение. За основа на мелодията на песента е използван полският национален химн Мазурка на Домбровски. Съвременната музикална адаптация на песента е направена от словашкия композитор Милош Лиховецки.

През 1945 г. на Втората световна война „Хей, славяни“ е утвърдена за национален химн на Федеративна народна република Югославия.

Хеј Словени, јоште живи
Дух наших дедова
Док за народ срце бије
Њихових синова.
Живи, живи дух словенски
Живеће веков'ма
Залуд прети понор пакла,
Залуд ватра грома.
Нек' се сада и над нама
Буром све разнесе
Стена пуца, дуб се лама,
Земља нек' се тресе.
Ми стојимо постојано
Кано клисурине,
Проклет био издајица
Своје домовине!
Hej Slaveni, još 'te živi
Riječ naših djedova
Dok za narod srce bije
Njihovih sinova
Živi, živi duh slavenski
Živjet ćeš vjekov'ma
Zalud prijeti ponor pakla
Zalud vatra groma
Nek se sada i nad nama
Burom sve raznese
Stijena puca, dub se lama
Zemlja nek se trese
Mi stojimo postojano
Kano klisurine
Proklet bio izdajica
Svoje domovine!
Hej Slovani, naša reč
slovanska živo klije
dokler naše verno srce
za naš narod bije
Živi, živi, duh slovanski,
bodi živ na veke,
grom in peklo, prazne vaše
proti nam so steke
Naj tedaj nad nami
strašna burja se le znese,
skala poka, dob se lomi,
zemlja naj se strese
Bratje, mi stojimo trdno
kakor zidi grada,
črna zemlja naj pogrezne
tega, kdor odpada!

Оригиналният текст на Милош Лиховецки

Hej, Slováci! ešte naša

slovenská reč žije,

dokiaľ naše verné srdce

za náš národ bije:

žije, žije duch slovenský,

bude žiť na veky,

hrom a peklo! márne vaše

proti nám sú vzteky!

Jazyka dar zveril nám Boh,

Boh náš hromovládny,

nesmie nám ho teda vyrvať

na tom svete žiadny:

i nechže je koľko ľudí,

toľko čertov v svete,

Boh je s nami, kto proti nám,

toho parom zmetie.

I nechže sa aj nad nami

hrozná búra vznesie,

skala puká, dub sa láme

a zem nech sa trasie:

My stojíme stále pevne,

ako múry hradné —

čirena zem pohltí toho,

kto dostúpi zradne!

Еј, Словени, жив е тука
зборот свет на родот,
штом за народ срце чука
преку син во внукот!
Жив е вечно, жив е духот
словенски во слога.
Не нè плашат адски бездни
ниту громов оган!
Пустошејќи, нека бура
и над нас сè втурне.
Пука даб и карпа сура,
тлото ќе се урне!
Стоиме на стамен-прагот
 – клисури и бедем.
Проклет да е тој што предал
Родина на врагот!
Хей, славяни, ще живее
наш'та реч звънлива!
Ще живее, докогато
има хора живи.
Ще живее и пребъде
и духът славянски,
който разгромява твърдо
ордите тирански.
Тази реч е наша слава
и победно знаме.
Който нея изостави,
той ни е душманин.
Нека стръвно ни напада
мракът с тъмни орди,
с нас е слънчевата правда
и затуй сме горди
Нека страшна буря вие
над главите наши.
Нека гърмове ни бият,
няма да се плашим!
Ние бдим на вечна стража
като планините
и готови сме да смажем
всеки похитител!