Направо към съдържанието

Дървесница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дървесница
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
клас:Земноводни (Amphibia)
разред:Безопашати земноводни (Anura)
семейство:Дървесници (Hylidae)
род:Същински дървесници (Hyla)
вид:Дървесница (H. arborea)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Дървесница в Общомедия
[ редактиране ]

Дървесницата (Hyla arborea) е вид земноводно животно от семейство Дървесници (Hylidae), срещащо се и в България. В миналото дървесниците са използвани като барометър, тъй като реагират с квакане на приближаващ дъжд.

Възрастните дървесници достигат размер 30-40 mm, рядко над 45 mm. Гладкият, блестящ, обикновено листнозелен гръб е отделен от бяло-жълтеникавия до сив корем от тъмна ивица, започваща от ноздрите, над очите и тъпанчето и достигаща до слабините. Задните крака са много по-големи и силни от предните, което им дава възможност да скачат бързо. Главата е закръглена, долната устна е силно провиснала, зеницата е с форма на хоризонтална елипса, а тъпанчето е ясно различимо. Мъжките се отличават от женските по големите кафяво-жълти звукови резонатори в областта на гърлото.

Разпространение и биотоп

[редактиране | редактиране на кода]

Дървесницата се среща в Северозападна Африка, в Близкия изток до Централен Иран, в Западна и Централна Европа до Южна Швеция на север и в югозападната половина на Източна Европа.

Жабата дървесница предпочита влажни местности – смесени и широколистни гори, планински ливади, градски паркове, най-често в близост до застояли водоеми.

В България се среща в цялата страна до надморска височина от 1300 m, но е намирана в Рила на височина от 2300 m. Разпространен е подвидът H. a. arborea.

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]
Жаба дървесница

Жабата дървесница се храни главно с насекоми, голяма част от които летящи и скачащи.

След размножителния период през пролетта, дървесницата остава в близост до водоемите, в които са снесени яйцата, често по листата на папура. В средата на лятото се преселва по листата на широколистни дървета (топола, липа, елша и други), като в много случаи достига до върха на дървото. При катеренето си се прилепва с разширените краища на пръстите, както и с лепкавата кожа на корема и гърлото.

В кожата на гърба си дървесницата има хроматофори, които ѝ позволяват бързо да променя цвета ѝ от бледожълт до синкаво-черен. Това става в зависимост от възприетия от очите цвят на околната среда, от нейната температура и влажност, както и от физиологичното състояние на жабата.

Амплексусът при дървесниците е подмишничен. Те снасят през пролетта 600-1000 яйца, разположени в един или няколко плаващи купа. Малките метаморфозират между юни и септември.

  1. Hyla arborea (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  • Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата European tree frog в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​