Балканска чесновница

Балканска чесновница

Природозащитен статут

Незастрашен

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) клас: Земноводни (Amphibia) разред: Безопашати земноводни (Anura) семейство: Чесновникови (Pelobatidae) род: Чесновници (Pelobates) вид: Балканска чесновница (P. balcanicus)

Научно наименование

Pelobates balcanicus

Балканска чесновница в Общомедия

[ редактиране ]

Балканските чесновници (Pelobates balcanicus) са вид сухоземни жаби от семейство Чесновникови (Pelobatidae).

Описана е за пръв път през 1938 година от Станко Караман като подвид на сирийската чесновница (P. syriacus), но съвременните изследвания я обособяват в самостоятелен вид.

Разпространение

Балканската чесновница се среща на Балканския полуостров до Банат на северозапад. В България е разпространена в южната част на страната и по крайбрежието на Черно море и Дунав при надморска височина до 350 m.

Обитава главно местности с много рохкава почва (льос, пясък, затревени и подвижни дюни), включително обработваеми земи.

Начин на живот и хранене

Балканската чесновница е активна нощем, като деня прекарва заровена в почвата, а през нощта излиза на повърхността. Храни се с насекоми, мекотели, стоножки, паякообразни. Зимува също заровена в почвата.

Размножаване

През пролетта балканската чесновница снася яйцата си в малки водоеми, включително временни локви. Характерно за чесновниците е, че техните ларви и малки жабчета са значително по-големи от тези на други видове жаби, включително такива, които са по-едри като възрастни. Ларвите на могат да достигнат дължина 165 mm, а новометаморфозиралите малки тежат средно 3,3 g.

Източници

• Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.