Дупяшко неолитно селище
| Дупяшко неолитно селище Νεολιθικός οικισμός στο Δισπηλιό | |
 Възстановка на къща от селото и лодка еднодръвка | |
| Местоположение | |
|---|---|
 | |
| Страна |  Гърция |
| дем | Костур |
| село | Дупяк |
| Археология | |
| Вид | Селище |
| Епоха | Неолит |
| Дупяшко неолитно селище в Общомедия | |
Дупяшкото неолитно селище (на гръцки: Νεολιθικός οικισμός στο Δισπηλιό) е неолитно селище край костурското село Дупяк (Диспилио), единственото открито крайезерно неолитно селище в Гърция.[1] Край селището днес е направена негова музейна възстановка. На 25 октомври 1971 година е обявено за паметник на културата.[2]
История на разкопките
[редактиране | редактиране на кода]Селището е открито в 1932 година от екип археолози, начело с Антониос Керамопулос от Солунския университет край село Дупяк, на 7 km южно от Костур, на югозападния бряг на Костурското езеро в местността Ниси (Остров), където се издига църквата „Възнесение Господне“. Проучванията на Керамопулос продължават няколко дни и са публикувани в 1938 година в „Практика тис ен Атинес Археологикис Етерияс“.[3]
Различни строителни дейности, сред които и изграждането на пътя Дупяк – Костур в 1935 година, водят до падане на водата на Костурското езеро и разкриване на селището. Керамопулос се връща в 1940 година и прави проучвания на две различни места за стената на селището, сведения за която има от времето на Балканската война (1913). Тридесет години по-късно теренни проучвания на селището прави и професор Николаос Муцопулос.[3]
В 1992 година започва ново проучване на селището от екип на Солунския университет, начело с Георгиос Хурмузиадис, което систематично продължава.[3] Към 2014 година са разкопани 5250 m2 в три сектора – западен, източен и южен, от общата площ на селището ~17 000 m2.[1] Артефакти и следи от антропогенна дейност има и във водата на езерото край селището.[4]
- Снимки на селището
-
Източният сектор -
Източният сектор -
Селището в 2020 г.
Датировка
[редактиране | редактиране на кода]По относителната датировка като цяло селището се датира в средния и късния неолит, но в някои негови части са открити конструкции и керамика, датиращи и от ранния неолит. Разкопките не са разкрили фази на изоставяне.[5]
Находки
[редактиране | редактиране на кода]
Открити са три културни фази, които включват отделни епизоди на обитаване, от които постепенно се формира селищна могила, оформяна по-късно от промяната на нивото на водата на езерото. Едно такова повишаване на водите довежда до изоставянето на могилата в халколитната епоха и насипването и с пръст отгоре. Находки от повърхността хоказват по-късно обитаване през бронзовата епоха.[1]
Съдейки по остатъците от флора и фауна, както и по откритите сечива и керамика, жителите на селището са се занимавали с животновъдство, земеделие, лов и риболов – открити са следи от лодка еднодръвка, каквито и до днес се използват в езерото. Открития като обсидианните триъгълни и листообразни върхове на стрели от Мелос, керамика сходна с тази от други балкански неолитни селища, каменната обица с идол, показват, че селището участва активно в търговския обмен.[5]
Дупяшка табличка
[редактиране | редактиране на кода]
През юли 1993 година екипът на Хурмузиадис открива в пробен изкоп във водата на Костурското езеро, съвсем близо до брега кедрова дъсчица с почти квадратна форма и размери 23 х 19,2 х 2 cm, по която има следи от огън. Изкопът е направен на няколко метра от северозападната страна на източния изкоп. Оформен е квадрат с дървени панели и водата е изпомпвана постоянно навън. Когато постепенно е премахната калта, дървената табличка се появява, плуваща над водата. На повърхността на артефакта, наречена предна, могат да се различат до 10 реда линейни вертикално и хоризонтално начертани „символи“. Сходни начертани знаци има и на горната тънка страна на табличката. Знаците са запазени благодарение на безкислородната, тафономична среда. След изсушаването обаче, по-голямата част от дълбочанита на начертанията е загубена.[4] Табличката е датирана с въглероден анализ към 5202 ± 123 г. пр.н.е.[6][7]
Други гравирани артефакти
[редактиране | редактиране на кода]Няколко други глинени артефакта също имат знаци, които не могат да бъдат сметнати за декоративни, а по-скоро най-вероятно са от типа „предаващи съобщение“.[4]
- Върху външната страна на глинена сиво-кафява чаша с кръгла основа има два периферни реда с гравирани знаци. Долният ред, близо до основата, е отделен с гравирана горна и долна граница. Горният ред е свободен и се определя от кръглата форма на гравираните знаци. Чашата е открита в пласт с керамика, която типологично се датира към края на средния неолит.[4]
- На керамичен чиреп има гравирани Λ-образни знаци и хоризонтални линии. Чирепът също се датира към края а средния неолит.[4]
- Фрагмент от полиран глинен артефакт, вероятно глинена табличка, също има гравирани знаци по повърхността. От едната страна има гравиран Λ-образен символ и хоризонтални линии, а от другата[4] е плосък със следи от абразия. Открит е в слой с керамика, типологично датираща от периода късен неолит I.[8]
- Върху външната повърхност на глинена кафява купа има голям брой гравирани знаци, разположени предимно в три паралелни периферни реда. Датирана е в периода късен неолит I.[8]
- Ръчноправена кафява миниатюрна ваза с относително отчетливи гравирани знаци, която е с доста груба повърхност, има надписи около гърлото и по външната повърхност. В основата ѝ са гравирани линейни петна, организирани в малки групи. От вътрешната страна има начупена линия, предимно под гърлоно с допълнителни гравюри на три паралелни периферни реда. Датирана е в периода късен неолит I.[8]
- На питос от късния неолит I има гравиран знак W.[8]
- Кръгъл глинен артефакт, вероятно глинена табличка, която се състои от пет фрагмента, също има знаци. В горната си част има две дупки на разстояние 3,6 cm. Едната повърхност е плоска със следи от абразия. Предната има няколко гравирани знаци между двете дупки, като например хоризонтално Λ. В средата на гравираните линии, може да се различи фигура на животно. Датира се в периода късен неолит I.[8]
Всички гравирани артефакти са открити в съседни локации в източния сектор на разкопките,[8] на дълбочина от 1,20 до 1,95 m и не могат да получат абсолютна датировка с луминисцентния метод, тъй като са били погребани в продължение на хилядолетия във влажна почва.[9]
Знаците напомнят голям брой неолитни керамични находки от селища в Южните Балкани, наречени Винчанска култура, Търтърските таблички и Линеар А. Тези неолитни „послания“ никога кяма да могат да бъдат разшифровани, но са важна част от културния аспект на праисторията.[9]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Ανάσκαμμα | Ανασκαφικό περιοδικό – списание на археолозите, работещи в Дупяк
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Facorellis, Yorgos, Marina Sofronidou, Giorgos Hourmouziadis. Radiocarbon dating of the Neolithic lakeside settlement of Dispilio, Kastoria, Northern Greece // Radiocarbon 56 (2). 2014. DOI:10.2458/56.17456. с. 512.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/Α/Φ25/49369/4210/10-4-1976 - ΦΕΚ 572/Β/29-4-1976 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 3 март 2018.[неработеща препратка]
- ↑ а б в Facorellis, Yorgos, Marina Sofronidou, Giorgos Hourmouziadis. Radiocarbon dating of the Neolithic lakeside settlement of Dispilio, Kastoria, Northern Greece // Radiocarbon 56 (2). 2014. DOI:10.2458/56.17456. с. 511.
- ↑ а б в г д е Facorellis, Yorgos, Marina Sofronidou, Giorgos Hourmouziadis. Radiocarbon dating of the Neolithic lakeside settlement of Dispilio, Kastoria, Northern Greece // Radiocarbon 56 (2). 2014. DOI:10.2458/56.17456. с. 516.
- ↑ а б Facorellis, Yorgos, Marina Sofronidou, Giorgos Hourmouziadis. Radiocarbon dating of the Neolithic lakeside settlement of Dispilio, Kastoria, Northern Greece // Radiocarbon 56 (2). 2014. DOI:10.2458/56.17456. с. 514.
- ↑ Facorellis, Yorgos, Marina Sofronidou, Giorgos Hourmouziadis. Radiocarbon dating of the Neolithic lakeside settlement of Dispilio, Kastoria, Northern Greece // Radiocarbon 56 (2). 2014. DOI:10.2458/56.17456. с. 517.
- ↑ Facorellis, Yorgos, Marina Sofronidou, Giorgos Hourmouziadis. Radiocarbon dating of the Neolithic lakeside settlement of Dispilio, Kastoria, Northern Greece // Radiocarbon 56 (2). 2014. DOI:10.2458/56.17456. с. 526.
- ↑ а б в г д е Facorellis, Yorgos, Marina Sofronidou, Giorgos Hourmouziadis. Radiocarbon dating of the Neolithic lakeside settlement of Dispilio, Kastoria, Northern Greece // Radiocarbon 56 (2). 2014. DOI:10.2458/56.17456. с. 518.
- ↑ а б Facorellis, Yorgos, Marina Sofronidou, Giorgos Hourmouziadis. Radiocarbon dating of the Neolithic lakeside settlement of Dispilio, Kastoria, Northern Greece // Radiocarbon 56 (2). 2014. DOI:10.2458/56.17456. с. 519.
