Драмче
| Драмче Драмче | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Архангел Михаил“ | |
  Драмче | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Царево село |
| Географска област | Осоговия |
| Надм. височина | 700 m |
| Население | 288 души (2002) |
| Пощенски код | 2320 |
| Драмче в Общомедия | |
Драмче (на македонска литературна норма: Драмче) е село в община Царево село на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в областта Осоговия, в южното подножие на планината Осогово, до границата с България.
История
[редактиране | редактиране на кода]На 3 km югоизточно, в завой на Брегалница е разположена късноантичната и средновековна крепост Градище.[1][2]
Според едно предание, селото Драмче било основано от някой пришелец от Драма, който имал четирима синове, които се заселили на това място.[3] Любопитен факт е, че част от женската носия от Драмче е сината сая, която е характерна за женската носия от Драмско.[3]
Църквата „Свети Архангел Михаил“ е от края на 17 – началото на XVIII век.[4] В двора на църквата се е намирало първото училище в Драмче, основано в 1869 година. Обучението се провеждало в него чак до 1922 година, когато училището е преместено в нова сграда. В 2009 година училището престава да работи, поради малък брой деца.[5]
В началото на XX век Драмче е село в Малешевската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Драмча е малко село с 430 души жители българи християни.[6]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драмче има 400 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]
През 1922-1923 година в Драмче е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.[9]
На 19 април 1933 година чети на ВМРО водят тежко сражение със сръбска жандармерия край Драмче.[10]
Местният жител Ефрем Търговеца и още двама души с неизвестни имена са застреляни от засада на агенти на УДБА без съд и присъда заради българското им самосъзнание.[11]
Според преброяването от 2002 година селото има 288 жители.[12]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 287 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 1 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Починали в Драмче
Ангел Симеонов (1892 – 1933), български революционер, деец на ВМРО- Васил Николов (1895 – 1933), български революционер, деец на ВМРО
- Велко Манов (1883 – 1905), български революционер от ВМОРО
- Георги Неделков (1882 – 1905), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Апостолов
- Димитър Паликрушев (? – 1933), български революционер
- Дончо Христов (1891 – 1933), български революционер, войвода на ВМРО
- Мано Босилеградчанчето (1902 - 19.VI.1927), български революционер от ВМРО, четник на Кръстьо Лазаров, родом от Доганища, Босилеградско[13]
- Спас Великов Коджапетков, български военен деец, младши подофицер, загинал през Междусъюзническа война[14]
- Стоян Георгиев (1898 – 1933), български революционер, войвода на ВМРО
- Цено Куртев (1877 – 1905), български революционер
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 185.
- ↑ Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
- ↑ а б Крстева, Ангелина. Размислувања за потребата од теренски етнолошки истражувања // Етнолог (11). Здружение на етнолозите на Република Македонија - Музеј на Македонија, 2005. с. 142-143.
- ↑ Делчевско архиерејско намесништво // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2022-01-24. Посетен на 31 март 2014 г.
- ↑ Св. Архангел Михаил // Убавините на Делчево. Архивиран от оригинала на 2014-04-07. Посетен на 31 март 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 229.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140-141. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
- ↑ Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 51.
- ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.199
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 333.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 57.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 36
| ||||||||
