Андон Лазаров
| Андон Лазаров | |
| български революционер | |
| Роден |
1871 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Деца | Мирчо Лазаров |
Андон (Доне, Дончо) Лазаров е български революционер, струмишки деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Андон Лазаров е роден през 1866 година[1] или според други източници около 1871 година[2] в град Струмица, тогава в Османската империя. Работи като обущар. Към 1896 година става член на Струмишкия окръжен революционен комитет. Помощник е на ръководителя Стоян Георгиев. Двамата полагат основите на организацията в Струмишко. Арестуван е при Солунската афера през 1901 година и е изпратен на заточение в Подрум кале, Мала Азия, излиза на свобода след амнистия. През 1904 година отново е арестуван във връзка с атентата на железопътната гара при Гевгели извършен от Христоман Попчевски.
Андон емигрира в България,[3] където живее в София и е активен сред македонската имиграция. Членува в Струмишкото братство в столицата. На общото годишно събрание, проведено на 1 февруари 1925 година, той е избран за председател на братството. Негов заместник с функция секретар-касиер е запасния подпоручик Димитър Нивичанов, син на прочутия струмишки революционер Атанас Нивички.[4]
Към 1926 година се завръща в Струмица, тогава вече в Кралството на сърби, хървати и словенци. Властите постоянно го следят, „на всѣка крачка“, като подозират, че помага на ВМРО. В началото на април 1926 година четниците от ВМРО Атанас Гоцев и Йосиф Киров са изпратени от Георги Въндев в Струмица със задача да убият Илия Кацарски, но не го намират и вместо това хвърлят бомба в кафенето на Кацарски „Сръбски крал“ в центъра на града, при което загиват 1 войник и 1 цивилен и са ранени 6 цивилни, а четниците се връщат в България.[5] След този атентат, Лазаров е извикан в околийското управление на разпит заедно с Коста Атанасов. Последният, от страх, че ще бъде убит, бяга и няколко дни се крие при свой роднина в село Моноспитово, но е предаден от роднината, след което е подложен на изтезания, при които започва да разказва. След мъчителния разпит на Атанасов, вечерта на 24 май Лазаров е взет от дома си под предлог, че ще бъде отведен в околийското управление за разпит. Вместо това е изведен извън града, в местността Безденик край село Ангелци, вляво от шосето за Радовиш, където е изтезаван и убит.[1][6][3] След като се разбира за убийството му, в края на май и началото на юни от България в Ново село идват двама четници на ВМРО, които събират информация дали и как е убит Лазаров.[5] След тези събития Коста Атанасов е осъден на 6 години тъмничен затвор.[3]
Единият от синовете му Стоян е член на ММТРО в Струмица, но след убийството на баща му е сплашен и емигрира в България,[7] а другият Мирчо Лазаров е дописник на вестник „Целокупна България“, отвлечен от комунистите македонисти в 1944 година от София и убит в Македония.[8]
Гробът на Лазаров се намира в градските гробища в Струмица.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 90.
- ↑ а б Ѓоргиев, Бранко. Спомени од македонското национал-револуционерно и ослободително движење. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2021. ISBN 978-608-4845-11-9. с. 62.
- ↑ а б в Вътрешна македонска революционна организация. Боенъ отчетъ на Струмишкия революционенъ окрѫгъ. // Библиотека Струмски. 1927. с. 11. Посетен на 13 февруари 2023.
- ↑ Ново настоятелство // Независима Македония. Брой 99. 27 февруарий 1925 год. с. 3.
- ↑ а б Вътрешна македонска революционна организация. Боенъ отчетъ на Струмишкия революционенъ окрѫгъ. // Библиотека Струмски. 1927. с. 8. Посетен на 13 февруари 2023.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 253-254.
- ↑ Църнушанов, Коста. Принос към историята на Македонската младежка тайна революционна организация. София, Македонски научен институт, 1996. с. 496.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 486.
