Димитър Марков (юрист)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Марков (пояснение).

---

Димитър Марков
български юрист и дипломат
Роден	20 август 1862 г. Търново, Османска империя
Починал	3 септември 1909 г. София, Царство България
Народен представител в: VIII ОНС

Мемоар на българския дипломатически агент в Цариград Димитър Марков от името на българското правителство до великия везир Халил Рифат паша за положението на българите в Македония и специално за резултатите от Винишката афера, 19 януари 1898 г., стр. 1

Димитър Павлов Марков е юрист, политик и дипломат.

Биография

Роден е на 20 август 1862 година в Търново. Завършва Роберт колеж в Истанбул (1882), право в университета в Екс, Франция (1884), Военното училище в София (1887).

Член е на Русенския апелативен съд и помощник-прокурор в него (1884 – 1886). Работи като военен прокурор в Русе и София (1886 – 1890). Разследва Димитър Филов, Атанас Узунов, Георги Зеленогоров и останалите участници в офицерския русофилски бунт в Русе от 1887 година. Участва като обвинител в делото срещу майор Коста Паница в 1890 година за опита за държавен преврат. Работи като адвокат.

Народен представител от Народната партия, избран от Орханийска околия, в VIII обикновено народно събрание.

От 1 ноември 1896 година до 30 март 1899 година е дипломатически агент на Княжество България в Истанбул. По време на мандата му са издадени берати за български владици на Пелагонийската, Дебърската и Струмишката епархия в Македония. Марков издейства откриването на търговски агентства в Солун, Битоля, Скопие, Сяр. Тези агентства укрепват връзката между местното население и София. Димитър Марков има принос за превръщането на търговското агентство в Истанбул във важен координационен център за българите. През 1897 година той успява да извоюва правото български представители да присъстват на дипломатически приеми в Истанбул. През следващата 1898 година Марков от името на българското правителство изпраща до великия везир Халил Рифат паша специален мемоар за положението на българите в Македония и специално за репресиите след Винишката афера.

Димитър Марков работи като адвокат на свободна практика в София от 1899 година до смъртта си на 3 септември 1909 г.

Личният архивен фонд № 2136К на Димитър Павлов Марков се съхранява в Централния държавен архив.

Писмо от дипломатическия агент Димитър Марков до д-р Константин Стоилов, министър-председател и министър на външните работи и изповеданията, за искането Османската империя да издаде берати за ръкополагане на митрополити от Българската екзархия в Мелник и Кукуш по примера на Битоля, Дебър и Струмица. Цариград, 9 ноември 1897 г. Източник: ДА „Архиви“.

Награди

Носител е на бронзов медал в памет на Сръбско-българската война, българските ордени „Св. Александър” V и ІІ ст., Големия офицерски кръст на Народния орден за гражданска заслуга ІІ и І ст., нидерландския орден “Groot-Оfficier in de Orde Van Oranje-Nassau” и османския орден „Меджидие“ ІІ ст.

Родословие

Дядото му Марко Павлов от македонския град Сятища е първият български дипломиран лекар и основател на първата аптека в българските земи. Баща му и негови 2 братя (чичовци на Димитър) завършват Императорското военномедицинско училище в Цариград.

Братята на Д. Марков избират държавната служба: Марко става окръжен управител на Силистра, Христо – генерал от интенданството, Иван – генерал от артилерията. Сестра им Нина е жена на генерал-майор Димитър Вълнаров.

Марко Павлов (1784 – 1864)

Хараламби Марков

Павел Марков (1824 – 1880)

Георги Марков (1835 – 1903)

Марко Марков

Димитър Марков (1862 – 1909)

Христо Марков (1864 – ?)

Иван Марков (1869 – 1944)

Нина Маркова

Димитър Вълнаров (1859 – 1924)