Марко Павлов (лекар)
Тази статия е за търновския лекар. За дееца на ВМОРО вижте Марко Павлов (революционер).
| Марко Павлов Μάρκος Παύλου | |
| български лекар | |
 Като лекар на пашата | |
| Роден |
1784 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Университет на Монпелие |
| Научна дейност | |
| Област | Фармакология |
Марко Павлов (на гръцки: Μάρκος Παύλου) е първият дипломиран български лекар и основател на първата аптека в българските земи, в Търново в 1823 година.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден e в 1784 година[2] или 1785 година[1] в западномакедонския град Сятища, тогава Османската империя, днес Гърция. Остава още като дете сирак и е осиновен от италиански търговец на коприна и израства в Италия.[2] Учи медицина във Венеция и завършва в Университета на Монпелие (Франция) в 1808 година. Още като студент медик е доброволец във френската армия по време на Австро-френската война в 1809 година и служи като лейбмедик при маршал Жан Лан. Награден е с два ордена за заслуги. След дипломирането си работи като медик на Йонийските острови с английски паспорт и като военен лекар в Тунис и Мароко.[3]
В 1821 – 1822 година участва в Гръцката война за независимост. В 1822 година през Цариград пристига в Пловдив и бързо придобива известност като добър лекар. Практиката му е голяма, става и личен лекар на пловдивския паша, който същата година е преместен в Търново и го взима със себе си. В 1823 година д-р Марко Павлов отваря аптека в града, като поръчва лекарства и вазерия от Франция и Цариград.[4] Първоначално работи у дома си, а по-късно наема дюкян срещу конака и отваря „Лекарня“ – комбинация между лекарски кабинет и аптека.
Марко Павлов участва активно в обществения живот на Търново. Подкрепя българското антипатриаршистко движение. Подпомага материално църквата „Св. св. Константин и Елена“ и училището към нея и е избран за български представител в османския съд.[5] В книгата „Цветосъбирание, съдържащо цялото годишно църковно последование“, издадена на гръцки в 1824 година в Цариград от Хумурзия, библиотекаря на Вселенската патриаршия, сред спомоществувателите е „Маркос Павлу - лекар от Сятища“. Споменат е като спомосъществувател и в „Ръководство към благочестие“, издадена в Цариград през 1850 година от Иван Симеонов.[1]
Марко Павлов умира на 17 януари 1864 година.[4] Tържествено е погребан в двора на църквата „Св. св. Константин и Елена“.
Синовете му също са лекари. Павел завършва Военномедицинското училище в Цариград и е турски военен лекар[6] в Търново. Хараламби завършва същото училище, предполага се, че е следвал на собствени разноски и затова не е разпределен от Военното министерство,[7] а от 1873 година е градски лекар в Разград.[8] Георги се дипломира като фармацевт също в Цариградското военномедицинско училище и наследява аптекарския бизнес в Търново.[9][10][11] По-късно той приема гръцко поданство и сменя името си на Маркидис със съдействието на граф Игнатиев поради това, че е съставил изложение, подписано от 176 души до международната комисия по разглеждане на турските жестокости, поради което бил заплашен със съд.[12]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Марко Павлов (1784 – 1864) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Хараламби Марков | Павел Марков (1824 – 1880) | Георги Марков (1835 – 1903) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Марко Марков | Димитър Марков (1862 – 1909) | Христо Марков (1864 – ?) | Иван Марков (1869 – 1944) | Нина Маркова | Димитър Вълнаров (1859 – 1924) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Гутенберг, 2009. ISBN 978-954-617-075-0. с. 84.
- ↑ а б Байчева, Весела. Млад фармацевт иска да възстанови първата аптека във Велико Търново и в страната // Борба, 27 октомври 2011 г. Посетен на 15 юли 2019 г.[неработеща препратка]
- ↑ Петкова, д-р Маруся, д.м.; проф. д.м.н. Никола Александров. Приносът на българските лекари-масони в здравеопазването на балканските страни до Освобождението // Отвес. Посетен на 15 юли 2019 г.
- ↑ а б Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Гутенберг, 2009. ISBN 978-954-617-075-0. с. 85.
- ↑ Първата българска аптека // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2012-02-14.
- ↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). София, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 71.
- ↑ Михайлова, Екатерина. Императорското военномедицинско училище в Цариград (MEKTEBİ TIBBİYE – İ ŞAHANE) и неговите български възпитаници (1827–1878) // Годишник на Софийския университет „Св.Климент Охридски“, Исторически факултет, Том 101, 2013, ISSN 1312–9406. с. 114.
- ↑ Радев, Пламен. Разградското театро захвана историята си преди 150 години // ekip7.bg. 11 август 2020.
- ↑ Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 11.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 485.
- ↑ Михайлова, Екатерина. Императорското военномедицинско училище в Цариград (MEKTEBİ TIBBİYE – İ ŞAHANE) и неговите български възпитаници (1827–1878) // Годишник на Софийския университет „Св.Климент Охридски“, Исторически факултет, Том 101, 2013, ISSN 1312–9406. с. 110.
- ↑ Радева, Пенка. Паралелни имена през Възраждането // Проглас, № 1, 1993. с. 12.
