Десети конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации
Десети конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации | |
— конгрес — | |
Делегатите на конгреса | |
Място | София, България |
---|---|
Дата | 1932 г. |
Резултат | Консолидация на Македонската емиграция в България |
Десетият редовен конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации е проведен между 24 и 27 януари 1932 година в София. Бюрото на конгреса е в състав: Панчо Тошев (председател), Емануил Ляпчев (подпредседател), Филип Николов, Илия Георгиев, Димитър Марковски и Георги Чочков са секретари.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Избрано е ново ръководство на организацията в състав Димитър Михайлов (председател), подпредседатели са Георги Кондов и Димитър Попандов, секретари са Христо Зографов, Козма Георгиев и Никола Габровски, а членове са Филип Манолов, Антон Пиперевски, Щерьо Божинов, Атанас Димитров, Стефан Димитров и Георги Николов. В контролната комисия влизат Благой Димитров, Станимир Топуков и Георги Совичанов.[1]
Изчетени са няколко резолюции до населението в Македония, до хърватския народ, до българското общество, до правителствата на Великите сили и до Обществото на народите.[1] Опозиционни настроения срещу Националния комитет има в Кукушкото, Гевгелийското, Сярското, Струмишкото и Дойранското братства в София, както и от тези в Пловдив, Бургас, Плевен и Варна. Междувременно опозиционните делегати, симпатизанти на протогеровистите и ВМРО (обединена), Христо Трайков, Димитър Попевтимов, Г. Попандов, Ангел Динев, П. Бачев и други са неутрализирани и не успяват да прокарат политиките си.[2][3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в X. конгресъ на братствата // Илюстрация Илиндень 38 (8). София, Илинденска организация, Мартъ 1932. с. 1 – 4.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 238.
- ↑ Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 4. София, МНИ, 2003. с. 235.
|