Направо към съдържанието

Димитър Попевтимов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Попевтимов
български революционер
Роден
Починал
25 ноември 1961 г. (71 г.)
Седнали: Ризо Ризов, Кръстьо Гермов, Александър Мартулков. Прави: Димитър Попевтимов, Анастас Митрев, Панко Брашнаров, Павел Шатев, април 1948 г.

Димитър Попевтимов (изписване до 1945 година: Димитъръ попъ Евтимовъ; на македонска литературна норма: Димитар Попефтимов, Димитар Поп Ефтимов) е български журналист, общественик, деец на левицата в македонското освободително движение и на Българската комунистическа партия и Югославската комунистическа партия.[1]

Роден е в Ресен. След войните емигрира в България и се установява във Варна, където е председател на Варненското македонско културно-просветно дружество „Гоце Делчев“. Работи като учител в града. Главен редактор е на левичарския вестник „Македонска правда“ (1933 – 1934).[1] и активно помага в откриването на читалище в сградата на училище „Стефан Караджа“, в двора на което до 1990 г. е имало негова паметна плоча. В същото училище, като учителка работи и съпругата му Стефка Попевтимова. Членува във ВМРО (обединена).[2]

След освобождението на Вардарска Македония през април 1941 година става български училищен инспектор в родния си Ресен.[1] На 31 януари 1943 година е избран за председател на българското читалище „Преспа“ в града.[3]

След установяването на комунистическия македонистки режим, през 1945 година Попевтимов заедно със Спасе Чучук, Васил Куновски, Йордан Кираджийски и Йонче Йосифовски пише в Скопие първия буквар на новосъздадения македонски литературен език.[4] Основател е на Сдружението на македонските новинари на 17 февруари 1946 година и е избран за негов почетен член.[1][5]

След разрива между Тито и Сталин заема страната на Москва и през 1950 година се завръща в България. Живее във Варна, където пише спомени в които критикува развихрилата се антибългарската истерия в Скопие. В непубликуваните „Бележки и размишления върху македонската нация", довършени през 1959 г. Попевтимов пише:

"Ще дойдат новите поколения - внуците и внучките на сегашните ръководители на НР Македония и ще проговорят с езика на историята, такава каквото тя е била. Те ще се смеят на всичко онова, което днес се говори и пише за миналото на Македония, на онова, което днес се върши, особено на стремежът да се покрие с кал името българин, което са носили с гордост и са отстоявали с потоци алена кръв най-светлите фигури на нашето славно и незабравимо минало.

Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[6] Баща е на Венцеслав Евтимов, основател на българското йога движение.[1]

  1. а б в г д Димитър Попевтимов от Ресен, Вардарска Македония – „Дѣлото на Гоце Дѣлчевъ“, Варна, 1937 година // Онлайн библиотека „Струмски“. Посетен на 24 юли 2017.
  2. Ристовски, Блаже, Портрети и процеси од македонската литературна и национална историjа: T. 3; Скопjе, Култура, 1990. стр. 508.
  3. Любенова-Бакалова, Магдалена. Читалищата във Вардарска Македония 1941 - 1944 г. // Македонски преглед XXX (3). София, МНИ, 2007. с. 128.
  4. Вишински, Борис, Перо Коробар. 20 години образование, култура и наука во СР Македонија. Скопје, Нова Македонија, 1966. с. 1829.
  5. Историјат // Здружение на новинарите на Македонија. Архивиран от оригинала на 2013-10-29. Посетен на 24 юли 2017.
  6. ДАА, Фонд № 1959К, оп.1