Направо към съдържанието

Никола Габровски (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за военния деец. За политика вижте Никола Габровски (политик).

Никола Габровски
български военен
Роден
1871 г.
Починал
1955 г. (84 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вНационален военен университет
Никола Габровски в Общомедия

Никола Сотиров Габровски е български военен деец, полковник.[1]

Документ на Националния комитет на Съюза на македонските братства, подписан от Георги Кондов и Никола Габровски, март 1934 година
Гробът на Никола Габровски в Софийските централни гробища

Габровски е роден в българо-влашката паланка Крушево (днес в Северна Македония) в 1871 година. Завършва гимназия в София, а след това и Военното училище. Участва в трите войни за национално обединение – Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна (1915 – 1918).[2] За отличия и заслуги през Първата световна война е награден с орден „За заслуга“.[3] След 1924 година е многократно избиран за член на Националния комитет на Съюза на македонските братства в България.[4][5]

През 1926 година е избран за председател на Крушевското македонско благотворително братство.[6]

  1. Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 510.
  2. Камен Станев, Македонските бежанци в България – участници в нейния политически и културен живот
  3. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 13-14
  4. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 61.
  5. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 469 - 470.
  6. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 571.