Делчо Пандов
| Делчо Пандов | |
| български публицист и преводач | |
| Роден |
10 октомври 1895 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Делчо Пандов е български публицист и преводач. Подписва се с псевдонимите Чер пипер, Свободкин, Стремски, Фигляр и др.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в село Узунджово, област Хасково на 10 октомври 1895 г. Завършва Хасковската държавна мъжка гимназия „Петко Каравелов“, след което се установява в Хасково.
Автор и редактор е на ученическия хумористичен вестник „Жило“. Сътрудничи на вестниците „Илюстрация светлина“, „К'во да е“ и земеделския „Пладне“. Заедно с Кирчо Латев, по време на управлението на БЗНС, е редактор на хасковския седмичник „Нива“. През 1924 г. е редактор на вестник „Хасковска поща“. В периода 1942 – 1944 г. е редактор на вестник „Народен глас“, а след това в земеделския „Клас“ и комунистическите „Народна борба“ и „Родопска борба“.[1]
Пише злободневки, забавни стихчета и фейлетони. Превежда от руски детските разкази на Михаил Зощенко, които публикува в местния печат и в книгата „Весели разкази“ от 1931 г.[1] Умира в Хасково на 3 ноември 1961 г.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Димов, Недялко. История на град Хасково 1912 – 1945. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. ISBN 954-07-2228-4. с. 603 – 604.