Михаил Зошченко
Тази статия е за руския писател. За художника вижте Михаил Зошченко (художник).
| Михаил Зошченко Михаил Зощенко | |
| руски писател | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Санкт Петербург, Русия |
| Литература | |
| Период | 1922 – 1954 г. |
| Жанрове | Драма, разказ, повест |
| Семейство | |
| Баща | Михаил Зошченко |
| Уебсайт | |
| Михаил Зошченко в Общомедия | |
Михаѝл Миха̀йлович Зо̀шченко (на руски: Михаи́л Миха́йлович Зо́щенко) е руски писател.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Михаил Зошченко е роден на 9 август (28 юли стар стил) 1894 година в Санкт Петербург в семейство с аристократичен произход, баща му е художникът Михаил Зошченко.[1] Учи за кратко право в Санктпетербургския университет,[2] но след началото на Първата световна война е мобилизиран, завършва офицерски курсове и служи на Източния фронт, като е раняван, получава различни отличия и достига звание щабс-капитан.[3] През февруари 1917 година е уволнен от армията по здравословни причини – сърдечно заболяване, причинено от отравяне с газ на фронта.[4]
През следващите месеци се издържа със случайни работи, а в началото на 1919 година се записва като доброволец в Червената армия, но скоро е уволнен като непригоден. През 1922 година започва да публикува в печата и скоро придобива известност като автор на сатирични разкази. През 30-те години е сред най-популярните руски автори,[5] като се ориентира към по-дълги текстове, като завършената през войната повест „Пред изгрев слънце“, която самият той смята за най-важното си произведение.
След влизането на Съветския съюз във Втората световна война през 1941 година, Зошченко е евакуиран в Москва, а след това в Алмати. През този период пише множество пропагандни текстове, най-популярна сред които е книгата за деца „Разкази за Ленин“. Въпреки това през 1946 година изпада в немилост, критикуван от висшия комунистически функционер Андрей Жданов, и през следващите години се прехранва с обущарство и случайни преводи. След смъртта на Йосиф Сталин през 1953 година е частично реабилитиран, но след отказа му да признае нападките срещу себе си отново остава без работа.
Михаил Зошченко умира на 22 юли 1958 година в Сестрорецк.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ zoshchenko.spb.ru, архив на оригинала от 19 октомври 2013, https://web.archive.org/web/20131019165347/http://zoshchenko.spb.ru/kritika9-1.htm, посетен на 15 юли 2016
- ↑ www.sovlit.ru/articles/mmz_biography_slovar.html
- ↑ Зощенко М. М. Перед восходом солнца / Сост. и примеч. И. Н. Сухих. Собр. соч. – М.: Время, 2008. – С. 67.
- ↑ Хроника жизни и творчества М. Зощенко / Лицо и маска Михаила Зощенко. Сост. Ю. В. Томашевский. – М.: Олимп-ППП, 1994; М. Зощенко: жизнь, творчество, судьба / Литература – производство опасное… Сост. Ю. В. Томашевский. – М.: Индрик, 2004.
- ↑ Чуковский К. Дневник 1901 – 1929. – М., 1991.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
