Дебърско-Кичевска епархия
| Дебърско-Кичевска епархия | |
 Светиклиментовото училище в Охрид, митрополитски дом на епархията | |
| Местно име | Дебарско-кичевска епархија |
|---|---|
| Църква | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Страна | Северна Македония |
| Център | Охрид |
| Архиерейски наместничества | Охрид, Струга, Дебър, Кичево, Брод |
| Предстоятел | вакантна |
| Сан | митрополит |
| Сайт | www.dke.org.mk |
| Дебърско-Кичевска епархия в Общомедия | |
Дебърско-Кичевската епархия (на македонска литературна норма: Дебарско-кичевска епархија) е една от епархиите на Македонската православна църква, разположена в западната централна част на Северна Македония. Центърът ѝ е в град Охрид. Обхваща районите на Охрид, Струга, Дебър, Кичево и Брод, в които са петте ѝ архиерейски наместничества.
Известни църкви и манастири в епархията са:
- Бигорски манастир „Свети Йоан Кръстител“, край реката Радика;
- Манастирът „Свети Климент и Пантелеймон“, Охрид
- Манастир „Свети Наум“, на брега на Охридското езеро
- Манастирът „Свети Георги“, село Райчица, Дебърско
- Манастирът „Въведение на Пресвета Богородица Пречиста“, Кичевско
- Църквата „Света София“, Охрид
- Църквата „Света Богородица Перивлепта“ („Свети Климент“), Охрид
- Църквата „Свети Йоан Богослов Канео“, Охрид
- Църквата „Света Богородица Заум“, на брега на Охридското езеро
- Църквата „Света Богородица Каменско“, Охрид[1]
Охридска катедра
[редактиране | редактиране на кода]Глави
[редактиране | редактиране на кода]- Лихнидски (Охридски) епископи (Λυχνιδών)
| Име | Години |
|---|---|
| Лаврентий Лихнидски | споменат в 515 година |
- Преспански и Охридски на Цариградската патриаршия (Πρεσπών – Αχριδών, Λυχνιδών)[2]
| Име | Години |
|---|---|
| Григорий Охридски | 1773 – 1774 |
| Исая Преспански и Охридски | 1774 – 1893 |
| Киприян Преспански и Охридски | 1893 – 1801 |
| Калиник Преспански и Охридски | 1801 – 1843 |
| Йосиф Преспански и Охридски | 1843 – 1847 |
| Дионисий Преспански и Охридски | 1847 – 1858 |
| Йоаникий Преспански и Охридски | 1858 – 1859 |
| Мелетий Преспански и Охридски | 1860 – 1880 |
| Александър Триандафилидис | 1880 – 1892 |
| Антим Гедзис | 1892 – 1895 |
| Амвросий Ставринос | 1895 – 1896 |
| Панарет Петридис | 1896 – 1899 |
| Антим Анастасиадис | 1899 – 1906 |
| Герман Сакеларидис | 1906 – 1909 |
| Йоаким Лептидис | 1909 – 1911 |
| Антим Тумбалидис | 1911 – 1915 |
- Охридски митрополити на Българската екзархия
| Име | Години |
|---|---|
| Натанаил Охридски и Преспански | 1872 – 1880 |
| Синесий Охридски и Преспански | 1884 – 1894 |
| Григорий Охридски и Преспански | 1894 – 1897 |
| Методий Охридски и Преспански | 1897 – 1909 |
| Борис Охридски и Преспански | 1910 – 1913, 1915 – 1918 |
- Охридски епископи на Сръбската православна църква
| Име | Години |
|---|---|
| Николай Велимирович | 1920 – 1931 |
- Дебърско-кичевски митрополити на Македонската православна църква
| Име | Години |
|---|---|
| Методий Дебърско-Кичевски | 1968 – 1976 |
| Ангеларий Дебърско-кичевски | 1977 – 1981 |
| Тимотей Австралийски, управляващ | 1981 – 1995 |
| Тимотей Дебърско-Кичевски | 1995 – 2024 |
Дебърска катедра
[редактиране | редактиране на кода]История
[редактиране | редактиране на кода]След създаването на Българската екзархия в 1870 година, към името на Дебърска епархия е прикрепено и това на Велешка (Δεβρών και Βελισσού), защото тя е изрично упомената във фермана и получава екзархийски митрополит. Българското население в епархията се вдига срещу новия митрополит Антим и иска присъединяване към новооснованата екзархия. Още през декември 1872 година е отправено такова прошение. Въз основа на него ръководството на Екзархията ходатайства пред Портата за освобождаване на населението на епархията от преследванията на гръцкия владика. Антим изпъжда игумена на Бигорския манастир и насилва жителите на Галичник да признаят владичеството му, но те отказват. През лятото на 1874 година следват нови прошения епархията да бъде смятана за екзархийска. Цялата Дебърска каза е проекзархийска, както и 54 села от Кичевска каза, а 25 кичевски села са гъркомански.[4]
След първоначален неутралитет битолският валия Али Саиб паша Гюрчю започва да подкрепя гръцката партия. През май 1874 година игуменът на Кичевския манастир Козма Пречистански събира всички свещеници от казата и те подписват протокол за присъединяване към Екзархията, потвърден по-късно от кметовете на 60 села. Митрополит Антим обаче успява да издейства от властите арестуването му в Битоля и заточението му след един месец в Света гора. Жителите на Кичево отказват да признаят митрополит Антим и митрополитският дом в града е затворен.[4] Митрополит Антим разграбва манастира и унищожава документацията му.[5]
Новият битолски валия Мехмед Рефет паша Байтар заема по-неутрална позиция и дава разрешение на кичевчани да организират българска община и в началото на 1875 година и 25-те гъркомански села подписват махзар за присъединяване към екзархията. Така фактически цялата екзархия без окупирания манастир се подчинява на Екзархията.[6]
През лятото на 1875 година в Дебърска епархия с правителствена заповед са проведени истилями (допитвания), като в Дебърска каза само 2 села и 20 къщи в Дебър подкрепят гръцката църква. Въз основа на резултатите от истилямите Дебърската българска община моли за отстраняване на Антим и назначаване на екзархийски наместник. Поради назряващата революционна криза обаче епархията не успява да получи екзархийски митрополит, а църквите в Дебър и Кичево са предадени на патриаршисткото малцинство.[6]
В 1897 година за български дебърски митрополит е избран Козма Дебърски, който остава на поста в Дебър до 1913 година, когато е изгонен от новите сръбски власти.
Епархията е понижена в епископия, подобно на другите Охридската, Битолската, Злетовско-струмишката и Велешко-дебърската. Митрополия остава единствено Скопската.
През есента на 1915 година, когато по време на Първата световна война в областта е установено българско управление, Козма Дебърски се завръща в епархията си и я управлява до смъртта си през януари 1916 година. Населението на Дебърско се обръща с молба към Светия синод на Българската екзархия за управляващ на епархията да бъде назначен архимандрит Кирил Рилски, тъй като е родом от този край. Синодът препоръчва на управляващия епархията митрополит Борис Охридски да назначи Кирил за свой протосингел в Дебър. Архимандрит Кирил Рилски пристига в Дебър на 26 април 1916 г. Управлява епархията до 18 декември 1918 година, когато след края на войната и изтеглянето на българските войски предава управлението на сръбските духовни власти.[7][8]
В 1920 година епархията е разделена, като Велешко е предадено на Скопска епархия, а Дебърско – на Охридска.
След разгрома на Югославия от Германия през пролетта на 1941 година, Българската екзархия възстановява своя диоцез в анексираните от България части от Вардарска и Егейска Македония и в Западна Тракия. Временното управление на Охридско-Битолската епархия е връчено на митрополит Филарет Ловчански с помощник епископ Панарет Брегалнишки.[9]
Глави
[редактиране | редактиране на кода]
- Дебърски епископи на Охридската архиепископия (Δεβρών, Δευρών)
| Име | Години |
|---|---|
| Даниил Дебърски | 1 септември 1528 – споменат на 31 август 1529 като участник на събора в Охрид[10] |
| Мартирий | в 1579/80[11] |
| Киприан Дебърски | споменат в 1631 – споменат в 1634[12] |
| Евтимий Дебърски | споменат в 1668[12] |
| Митрофан Дебърски | ? - 15 октомври 1679, в 1683[13] |
| Давид Митилинец | 14 ноември 1694 - споменат на 7 април и 9 юли 1695[14] |
| Йоаким Дебърски | споменат в 1698 – споменат в 1706 |
| Никифор Дебърски | между 1709 и 1714 - между 1714 и 1718[14] |
| Хрисант Дебърски | между 1714 и 1718 - 6 юли 1718[14] |
| Никифор Дебърски | 6 юли 1718 - споменат в 1719[14] |
| Даниил Дебърски | споменат на 13 януари 1746, 1 март 1753 и 8 юли 1761[14] |
| Дионисий Дебърски | средата на XVIII век |
| Григорий Дебърски | в 1767[14] |
- Дебърски митрополити на Цариградската патриаршия (Δεβρών, Δευρών)
| Име | Години |
|---|---|
| Калиник Дебърски | юли 1894 - ноември 1802 |
| Йосиф Дебърски | декември 1802 - август 1809 |
| Антим Дебърски | 1809 - октомври 1814 |
| Доситей Дебърски | 1814 - 1919 |
| Григорий Псарианос | април 1819 - февруари 1829 |
| Йоаким Палеокрасас | 1829 – 1840 |
| Мелетий Дебърски | 1840 – 1858 |
| Генадий Дебърски | 1858 – 1867 |
| Антим Гедзис | 1867 – 1873 |
- Дебърски и Велешки митрополити на Цариградската патриаршия (Δεβρών και Βελισσού)
| Име | Години |
|---|---|
| Антим Гедзис | 1873 – 1876 |
| Калиник Дебърски и Велешки | 1876 – 1880 |
| Антим Гедзис | 1880 – 1887 |
| Методий Папаемануил | 1887 – 1891 |
| Антим Пелтекис | 1891 – 1900 |
| Поликарп Теологидис | 1900 – 1907 |
| Партений Галяс | 1907 – 1913 |
- Дебърски митрополити на Българската екзархия
| Име | Години |
|---|---|
| Козма Дебърски | 1897 – 1913, 1915 – 1916 |
Кичевска катедра
[редактиране | редактиране на кода]История
[редактиране | редактиране на кода]Епархията е формарана в края на XV или началото на XVI век със седалище Кичево. В 1598 година е присъединена към Дебърската епископия. В началото на XVIII век е присъединена към Преспанската митрополия.[15]
- Кичевски епископи на Охридската архиепископия
| Име | Години |
|---|---|
| Атанасий | споменат в 1529 и 1532[16] |
| Герасим | в надписа на Кичевския манастир[16] |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Стаматов, Ст. Дебърската епископия, София, 1941.
- И. Иванов Учебното дело в Охрид. кааза – Охридска епархия. Илюстрация Илинден, год. IX, октомври 1937, кн. 8 (88), с. 9–10.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ МПЦ. Дебарско-кичевска епархија.
- ↑ Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 3. Църковно-националните борби в Охридска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.
- ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Посетен на 21 март 2013 г. Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine.
- ↑ а б Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 96.
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 447-449.
- ↑ а б Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 97.
- ↑ Петров, Петър, Христо Темелски. Църква и църковен живот в Македония, Македонски научен институт, София, 2003
- ↑ Атанасов, Петко. „Българската самостоятелна църква в Илирия" на архимандрит Кирил Рилски, фототипно издание на оригинала от 1930 г. // Историческа конференция Варна, 2012. Посетен на 12 август 2014.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Възстановяване на екзархийското наследство в Македония. София, в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 131.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 155. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Καρύδης, Σπύρος Χρ. Η μητρόπολη Καστοριάς τον 16ο και 17ο αιώνα. Προσθήκες και διορθώσεις στον επισκοπικό της κατάλογο // Μακεδονικά 35. Θεσσαλονίκη, 2005 – 2006. DOI:http://dx.doi.org/10.12681/makedonika.5. σ. 101. (на гръцки)
- ↑ а б Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 220.
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 220-221.
- ↑ а б в г д е Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 221.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 696. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 227.
| |||||||||||
